Предполагам, че вече малко хора не знаят какво е това Виртуализацията. Не знам колко потребители въобще се възползват от нея, но за един GNU/Linux потребител тази възможност носи големи ползи и удобства. Особено за новаците, или за тези, които имат нужда от своите Windows програми, а последните не могат да се подкарат с Wine.
В тази статия ще ви занимавам с програмата VirtualBox, която е напълно безплатна за ползване. В репозиториите на Debian са налични пакети на това приложение, но версията се води OSE и някои важни функции са орязани. Ето защо препоръчвам да се добави следното огледало в sources.list:
deb http://download.virtualbox.org/virtualbox/debian/ lenny non-free
Така ще имате достъп до дебиански пакети на VirtualBox на SUN. Така виртуализиращата ви програма ще има пълни възможности, които са много важни, ако искате да използвате пълните възможности на гостуващите ОС.
За да завърши успешно инсталацията на програмата на машина с ОС Debian, предварително трябва да има инсталиран компилатор и пакета с хедър файловете на работещото ядро. Първото условие се постига с инсталирането на мета пакета build-essential, а пакетът с хедър файловете е от вида linux-headers-вашетоядро:
#apt-get install build-essential linux-headers-2.x.xx-xxx virtualbox-2.1
VirtualBox – 2.1 е последната версия на приложението и вече поддържа макар и минимално 3D ускорение на гостевата ОС. Което е голяма крачка на пред и дори може да стартирате някои не взискателни игри от сорта на Diablo 2. Освен това, използването на USB вече не причинява главоболия и е съвсем лесно.
Просто при създаването на виртуална машина в нейните настройки поставяте отметка да се ползва USB и това е. След като инсталирате операционна система на виртуалната машина, трябва първо да и инсталирате guest additions ( Devises > Install Guest Additions). Това е нужно за да може да се ползва по-удобно мишката, както и да се включи използването на USB, споделени папки и 3D ускорение. Ако системата гост е Windows, добавките се инсталират веднага. Ако системата е Linux или друга, просто се монтира във виртуалното оптично устройство с необходимите файлове. Отваряте го и избирате необходимата папка в зависимост от ОС гост. Отваряте папката и стартирате инсталационният скрипт в конзола:
#sh VboxLinuxAdditions-x86.run
След това трябва да рестартирате операционната система гост и вече имате на разположение цялата функционалност на програмата.
Как се работи с USB. Поставете USB устройството. Операционната ви система ще го засече и ще се появи диалогов прозорец, където кликвате да се отвори носителя в нов прозорец. Прехвърляте на USB устройството файловете, които искате и затваряте прозореца. Сега кликате на таба Devices на работещата виртуална машина и избирате USB. Ще видите наличното устройство. Поставяте отметка в неговото квадратче и USB се появява в операционната система гост. В този момент устройството е недостъпно под операционната система домакин. Когато свършите работа с него в ОС гост, отново Devices и махате отметката – USB изчезва от ОС гост и е достъпно в ОС домакин.
Как се подхожда със споделената папка. Еми така и не успях да подкарам тази опция по лесен и удобен начин. Нито под Windows, нито пд Linux като ОС гост. Задавам в настройките на виртуалната машина папката от ОС домакин като кликвам на бутона Add и във появилият се файлов браузър посочвам желаната папка. Останалото, което се прави във ОС гост не сработва по никакъв начин. Има разбира се варианти да се ползва Samba и други такива простотии, но на мен са ми прекалено сложни и неудобни.
Все пак за така необходимата ми връзка между операционните системи гост и домакин остава използването на USB носител. Което всъщност си е много удобно и бързо, ето защо въобще не смятам да се задълбавам по проблема със споделените папки.
Друг проблем, който може да вгорчи живота на новаците в Linux е резолюцията на екрана на операционната система гост, когато тя е Linux. Всички съвременни дистрибуции използват последните версии на Xorg, който има тази особеност, че вече не ползва подробен xorg.conf. Всичко си определя сам автоматично. Това е удобно, стига неговото мнение да съвпадне с вашето. Във VirtualBox обаче подходящата резолюция рядко бива определена правилно, а ръчно с графичен инструмент не е възможно тя да се променя. Просто редактиране на xorg.conf няма как да стане, тъй като там не пише нищо. Остава да се дописват редове, което вече е висш пилотаж и не всеки знае какво трябва да се напише.
Остава варианта да изровите от някъде някакъв работещ xorg.conf от същата дистрибуция като вашата със подходящо попълнена информация. Въобще, не е лоша идея някъде да си пазите такива стари файлове с конфигурации – никога не се знае кога ще ви потрябват.
Ето какво би трябвало да има в xorg.conf, за да работи мониторът с желаната от вас резолюция. Нека например тя да е 1024х768:
Section “Screen“
Identifier ““
Device ““
Monitor ““
DefaultColorDepth 24
Subsection “Display“
Depth 24
Modes “1024×768“ “800×600“
EndSubsections
EndSections
Тук редовете в червено трябва да се добавят, а редовете в черно си ги оставяте така, както са си във файла. По-малката резолюция съм добавил за всеки случай, ако желаната не понесе на xorg. Излишно е да напомням, че преди да правите каквито и да са промени на файлове в директорията /etc, винаги е добра идея първо да ги копирате във резервни файлове. Ако нещо се обърка, така ще можете в последствие дори без графична среда да ги възстановите при нужда.
Няма да се спирам в тази статия на подробности как се работи с VirtualBox. Смятам, че програмата е достатъчно лесна и интуитивна. По важното е какви възможности ви предлага тя и на кого би била полезна.
Първият вариант е, когато ОС домакин е Windows. В този случай употребата на VirtualBox е идеален начин да си имате „пясъчник“, където спокойно и безотговорно да си играете и изучавате GNU/Linux. Така, когато се учите да разделяте диска чрез каквато и да е програма или дори в конзола, няма никаква опасност да затриете каквито и да е данни. Ще можете да си създадете девствен виртуален диск и да си го режете на колкото си искате виртуални дялове, да ги триете, местите и каквото се сетите. При това няма да ви треперят гащите, даже и да сгрешите, нищо фатално няма да се случи. По този начин бързо ще придобиете опит и увереност при тези толкова инфарктни и важни операции.
Освен да трупате опит, VirtualBox ви позволява бързо и отново безболезнено да си инсталирате всякакви интересни дистрибуции, за да се запознаете с тях и да решите коя точно ви харесва. Или просто да проверите как вървят нещата в другите дистрибуции и дали вашата любима все още е на върха на вълната или е поизостанала.
Вариантът е подходящ особено много за заклетите геймъри, които не могат да си представят живота без съвременните игрови заглавия. Тези хора никога няма да захвърлят Windows, но защо все пак те да не могат да се възползват от положителните качества на Linux? VirtualBox ще им позволи да опознаят безболезнено Linux. Така под ОС домакин спокойно ще си играят игрите, докато от ОС гост спокойно и безотговорно могат да сърфират из Мрежата, да теглят файлове, да слушат музика и да гледат филми. Да отварят смело пощи и файлове, без да се страхуват от вируси и зарази.
Да не забравяме и професионалистите, използващи специфични и скъпи програми за дизайн, предпечатна подготовка и т.н. Те също могат да се възползват от тези възможности и да си вършат работата на Windows, а опасните занимания в Мрежата да ги извършват под виртуалният Linux.
Всичко това е възможно и удобно, защото можете да прехвърляте при нужда файлове чрез USB флашка съвсем бързо и лесно.
Вторият вариант е, когато ОС домакин е любимата ви GNU/Linux дистрибуция. Моята е Debian и вече ви обясних как да си инсталирате VirtualBox 2.1 на SUN. Всичко казано по горе важи и тук, но с разменени места. Този вариант не е подходящ единствено за геймърите, защото програмата предлага минимални възможности за 3D ускорение на ОС гост и съвременните игри няма да вървят задоволително. Но спокойно може да си подкарате всякакъв специализиран софтуер под виртуалният windows, а ежедневните си дейности да си ги вършите по нормалният начин. Отново няма проблем с връзката между домакин и гост чрез използване на USB флашка.
Единствено от вас зависи кой вариант ще предпочетете. При всички случай използването на двете операционни системи ще ви донесе само ползи, стига компютърът ви да е комплектуван с достатъчно памет. При всички случаи за машини с под 1 ГБ RAM просто не си заслужава да се занимавате. 2 ГБ RAM са достатъчни за едновременна работа на една гост ОС, но ако тя е Vista ще трябват повече.
И така, теглете и инсталирайте VirtualBox и почвайте голямата игра или голямата работа. Приятни забавления в света на Linux.
