Размисли за конзолата (CLI)

Над 90 процента от потребителите на компютри ужасно се страхуват от думичката конзола и са убедени, че това е нещо ужасно сложно и не е за тях. Те са свикнали (благодарение на ОС Windows) да използват единствено и само GUI (Графична работна среда) и CLI (работа в конзола) е нещо непознато и плашещо.

Няма да убеждавам никого да надскочи себе си. Просто ще по размишлявам по темата.

Командният ред е бил първият и най-мощен начин за управление на тази сложна машина – компютърът. И все още е така. GUI, колкото и разбираем и гъвкав да е, не е способен да се справи с контрол над машината с бързината и мощта на обикновеното набиране на команди в конзолата. Днес, когато GNU/Linux има богат избор от графични среди, отново е по-бързо и не натоварващо да се използват конзолни команди за някои операции.

Не е проблем, докато сте в KDE или Gnome, да си отворите една виртуална конзола и да свършите много работа за малко време. Например рутинното инсталиране на софтуер или обновяване на системата. В Debian например, изпълнявайки едно apt-get update, apt-get upgrade си осигурявате обновяване на всичкият софтуер с две прости команди. За да постигнете същият резултат, трябва да стартирате Synaptic, да натиснете иконката за обновяване на информацията от източниците, да натиснете иконката за маркиране на всички обновления и накрая да натиснете иконката за изпълнение. Освен че губите време за зареждане на програмата, след това ви отнема повече време да натиснете трите пиктограми за изпълнения на съответните действия. При това системата харчи доста повече системно време и памет.

Това е само един прост пример. Със сигурност има още много случаи, когато правилната команда в конзола ще ви спести много време. Ето например, искам да си вмъкна субтитри в някои .avi файл, за да го изгледам в портативното ми плеерче DIVA. За да го направя, трябва да намеря подходяща програма. Под Линукс не успях да открия такава. Може да си инсталирам wine и да ползвам някоя за Windows, но защо да си товаря компютъра? Аз просто си използвам един обикновен скрипт. При това нужната команда съм въвел един единствен път и тя е запомнена. Сега, когато реша да енкодвам, с клавиша със стрелка нагоре се връщам в историята на въведените команди и стартирам нужната ми команда. Просто, бързо и без ненужен графичен интерфейс.

Удобството на CLI се изявява и когато трябва да дадем или получим помощ при някакъв проблем. Когато човекът с проблем и този , който се опитва да му помогне, не са в една стая. Тогава обясненията по телефона или чата коя икона да се натисне, в кое меню кое да се отвори просто не вършат никаква работа. Докато едно просто копиране и изпращане на информация, получена от конзолата решава въпроса бързо и качествено.

Тук вече идва въпросът за необходимите знания, нужни за да се работи в конзола. Да, определено, трябва да научите някои команди, нужно е и познаване на английският език, трябва да знаете основните неща за работа в конзола. Но не е необходимо да знаете всичко, не е нужно да сте енциклопедична личност. Никой не е, дори и създателите на същите тези команди. Ето защо във всяка дистрибуция има необходимата справочна информация, извиквана чрез командите info и man. Така винаги може да погледнете в едната конзола информацията за дадена команда, а в другата конзола да я изпълните с нужните опции.

Със сигурност, скоро често използваните от вас команди ще ги запаметите и ще ги използвате, без да се замисляте и да поглеждате във пищовите на man. Тогава вече наистина ще усетите мощта на конзолата и сладостта от използването и. А тези, които се опитате да използвате за пръв път или отдавна не сте употребявали – man е на разположение винаги.

Да помислим малко и за интуитивността и компетентността. Вярно е, че заставайки пред конзолата без никаква идея какво следва да правите, не ви остава нищо друго, освен да си гризете ноктите и да псувате. Но с какво е по-различно положението, стартирайки някоя програма в GUI, без да знаете как да я използвате. Има някаква вероятност, кликайки по пиктограмите и по интуиция да успеете да постигнете някакъв жалък резултат. Но отново ще си гризете ноктите и ще псувате (личен опит). Не ви остава друго, освен да търсите информация за това, как се работи с тази програма и дори материали, които да ви помогнат да осмислите материята. Ясно е например, че ако за първи път се сблъсквате с мрежи и интернет, няма как да успеете сами да си настроите интернет връзката, дори в Windows. Или да си настроите рутер, сървър или каквото и да е. Е, значи и в двата случая, използвайки CLI или GUI, четенето и ученето няма да ви се разминат.

От друга страна, в днешно време, сърфирането в Интернет, редактирането на снимки, използването на мултимедия и ред такива чисто домашни дейности е просто немислимо в конзола. Възможно е, но ще ни лиши от пълноценност на възприятията. Графичната среда ни дава много бонуси и радва окото. Аз не призовавам никого да пренебрегне GUI и да използва само конзолата. Това въобще не е нужно. Все пак, в съвременните GNU/Linux дистрибуции може въобще да не ви се наложи да използвате конзолата. Но все пак отново ще повторя, чрез конзолата много по-бързо ще администрирате системата си, много по-бързо ще откриете търсен файл, дума във файл и т.н.

Мисля, че усилията, които ще вложите за усвояване на работа в конзолата с определени команди, няма да бъдат хвърлени на вятъра. Заслужава си и не бива да се боите и ужасявате от CLI. В последствие усилията ви ще бъдат възнаградени с много спестено време, лично ваше задоволство и самочувствие. Все пак, вие ще може да се оправяте с конзолата и ще знаете повече от другите 90 процента непросветени. Приятно е.

Защо харесвам и използвам Дебиан

debian

Да, интересен въпрос. Отдавна не съм се замислял, защо наистина все се връщам на Дебиан и защо ми харесва тази дистрибуция. Най-бързият и елементарен отговор е, че ми е максимално удобен и задоволява всичките ми нужди. Наистина е така, но може би е добре малко да задълбая по темата.

Да започна от началото. Естествено, с инсталирането на Дебиан система. Има много начини за това, удобни за най-различни случаи. Аз предпочитам и използвам така нареченият netinstall или инсталиране на Дебиан от съществуваща дебиан или дебианбазирана дистрибуция. Как се процедира по тези два метода съм описал вече тук и тук и няма да се спирам на тях. Все пак, тези статии скоро ще ги осъвременя, защото са писани през 2007 година и са малко остаряли.

Защо ми харесват тези начини на инсталиране? Просто наистина имам свободата да си сглобя системата точно както искам с всичко необходимо за мен и без нищо излишно. На пръв поглед, netinstall е сложна, дълга и скучна работа. Особено, ако скоростта на интернет връзката е много бавна. Но в наши дни скоростта е супер добра и вече това не е възпиращ фактор. Самият инсталатор е супер удобен, дали ще изберете варианта в графична или конзолна среда е без значение, локализацията е на ниво, инструмента за разделяне на диска може да прави чудеса, избора на репозитории на софтуер е автоматизиран и освен това Grub се инсталира без проблеми и намира всички операционни системи, инсталирани на компютъра. Друг голям плюс е, че още в началото може спокойно да изберете български локал. Така инсталацията протича на български език и се изтеглят и конфигурират всички необходими пакети за локализацията на конзолата, при това в последствие името на потребителя и паролата се изписват на латиница и не се получават конфузни ситуации, както с много други дистрибуции.

Следващият въпрос на който ще се спра е пакетната система. Никоя дистрибуция няма толкова много поддържани пакети. Имате достъп до практически всеки необходим ви софтуер, който можете да инсталирате чрез конзолните програми apt-get или aptitude, или с програмата synaptic с няколко кликвания на мишката, а с помощта на мета пакетите и цялостна система.

Мнозина се объркват от различните версии на Debian. В началото е малко сложно, но всъщност нещата са прости. Имате стабилна версия stable, testing е бъдещата стабилна версия и ползва достатъчно тестирани пакети и unstable, където се използват най-новите версии на софтуера. Фактически Unstable е почти еквивалентно на последната  версия на Убунту.

До тук добре, обаче всяка версия на Дебиан си има име. Последното се взима от имената на герои – животни от някакво анимационно филмче. Това не е толкова важно, важното е, че всяка версия преминава последователно през изброените по-горе фази. Първо е unstable, после става testing и накрая, когато всички бъгове биват отстранени, се обявява за stable. Това е. Само да добавя, че unstable винаги се нарича sid, a вече когато премине в категорията testing получава име.

Аз лично не ползвам стабилна версия. Тя е подходяща за сървъри или много параноични десктоп потребители, не държащи да имат най-новите версии на софтуера. Избрал съм си testing версията, която в настоящият момент е lenny и скоро ще стане стабилна. Това е златната среда. Софтуера не е последният писък на новост, но е достатъчно стабилен и не създава проблеми. А вариантът с unstable е за маниаците на тема най-нова версия на пакетите. Е, в момента зарязах testing и преминах на unstable заради КДЕ 4.2. А, трябва да спомена и още една фаза – experimental. Тук са пакетите на съвсем новите версии с неустановена стабилност и сигурност. Те са предназначени за хората, които тестват и докладват за бъгове на разработчиците. В случая пакетите за KDE 4.2 са точно в experimental, но засега нямам никакви проблеми (да чукна на дърво).

Харесва ми и факта, че разработчиците на Debian не бързат по график да обявяват излизането на стабилна версия. Такава се обявява едва когато всички бъгове в testing биват премахнати. Това може да трае години, но резултатът е една съвършенна дистрибуция, макар и с остарели версии на софтуера. Но на сървърите не им трябва последният писък на модата, а железен и изпитан софтуер, нали?

Все пак, testing е достатъчно надежден, за да се използва за Десктоп машини и е с достатъчно съвременен софтуер. Че дори и unstable става, стига да се ползва от достатъчно обиграни потребители. Абе, въобще, има за всекиго каквото му трябва.

Пакетната система на Дебиан е произведение на изкуството. Мнозина недоволстват, че има твърде  много пакети със много зависимости. Е и, какво от това. Аз не се грижа за това. Има си apt и Synaptic, които вършат работата и задоволяват моите нужди. Да, Synaptik е програмата, която много харесвам и винаги я сравнявам с аналогичните пакетни мениджъри на други дистрибуции. И знаете ли какво, просто по-добра няма. По- удобна, по-логична, по-бърза просто няма.

Казах ли ви, че Дебиан има инструменти за компилиране ала Gentoo? И още много други благинки има, но ще облажат малко по-напреднали потребители, не разчитащи единствено и само на графични инструменти. Мисля, че това е още един фактор за фенстването ми към Дебиан. Да, Дебиан няма и не залага на всякакви графични инструменти за настройка на системата. Но има всякакви и то много мощни конзолни инструменти. Това ми харесва. Нагледал съм се на дистрибуции, привличащи новаците със своите графични инструменти и инструментчета. Лошо няма, но винаги има някакви празнини. Винаги има нещо, за което няма все още графичен инструмент, или съществуващият такъв се проваля. Тогава разочарованието е голямо. При Дебиан няма обещания и никой не е разочарован. Просто си отваряш конзолата и използваш някоя проста команда с мощно действие и си свършваш работата.

Не ме разбирайте погрешно. В Дебиан не е задължително да използваш за щяло и не щяло конзолата. Може никога да не ти се наложи, ако не те гризе да ровичкаш по системата. Веднъж настроен, Дебиан си е толкова Десктоп, колкото и едно Убунту, а настройването си е направо автоматично, като понякога ти се задават въпроси с отговори да или не. Толкоз.

Може би мога още много да разсъждавам по темата, но засега не се сещам за повече съществени неща. Харесвам и други дистрибуции, но не ги ползвам, нали имам Дебиан. Мога да го ползвам, най-ми е удобен във всяко отношение. И като инсталация, и като управление на пакетите, и като стабилност и надеждност. Пробвал съм и продължавам да пробвам и изучавам други дистрибуции, но Дебиан остава за мен Линукса.