Debian и КДЕ 4.3

Не мина много време, от както обявиха излизането на KDE 4.3 и ето че то е вече в репозиториите на Debian Sid, или така нареченият „нестабилен“ Debian. И понеже аз, както обикновено, при обичайните ми експерименти с операционната система неминуемо достигнах до положението да инсталирам Debian на чисто, плюх си в пазвата и го направих. Този път загърбих тихият и безметежен Debian Stable, игнорирах и Testing. За да имам КДЕ 4.3 просто трябва да избера нестабилният Sid, няма друг начин.

Инсталацията от netinstall премина бързо и успешно, както и се очакваше. Този път реших да видя какво е това Debian с ядро за Amd64. Всичко беше точно, даже флаш плъгина си заработи от раз, без излишни телодвижения от моя страна. Само едно вгорчи вкуса на успешната инсталация – драйвера за Nvidia видеокартата ми. По точно липсата на такъв. Не че на сайта им не се предлага. Тегля такъв за 64 битова архитектура, но след като се раз пакетира  файла излиза надпис, че няма файл nvidia-instaler и до тук.

Така че си се върнах към 32 битова версия на ядро и драйвер за видеото и ето ме с КДЕ 4.3.

Та така, да видим на пръв бърз поглед какво ново.

Нямам никакво съмнение, новата версия на графичната среда работи доста по-бързо. Прозорците се отварят по-бързо, дори и с включени ефекти. Не че съм им фанатичен привърженик, но някои са твърде удобни и удачни. Няма да изброявам какви са и що са, всеки сам може да реши какво му трябва и защо и дали въобще да ги ползва.

Следващото, което се набива в очи е връщането на дървовидният изглед на панела с настройките. Всъщност, този изглед е добавен и може да го изберете да го ползвате или да си останете със изгледа с иконите.

Има и приятни промени в изгледа на системните съобщения.

Плазмата също има подобрения и добавени неща. За стабилност не знам, само един път ми крашна и се възстанови сама. Пак може да избирате работният плот как да изглежда – като директория (не само Desktop, но и някоя друга) или както първоначалният намразен от повечето вариант. Новото е представянето на иконите. Те си изглеждат по старо му, но при посочване с курсора на мишката става нещо интересно и доста полезно. Ако иконата представлява някаква директория, то при посочване с мишката се отваря мини файлов браузер, без да кликвате изобщо и да стартирате Dolphin или Konqueror! Лично на мене това ми прави силно положително впечатление.

Излишно е да добавям, че панелите са абсолютно стабилни и може да си ги местите и поставяте в който си искате край на екрана, без да се опасявате, че това действие ще доведе плазмата до крах. Има и нови аплети, но кой обръща внимание на това вече? Тези, които ми трябват ги има отдавна и работят добре. Отдавна не ми липсва разнообразието от аплети за панела на КДЕ 3.5, а в КДЕ 4.3 техният брой е вече може би и по-голям.

Така странният ми преди Dolphin вече се представя отлично, свикнах му. А и новата версия има допълнения, с които работата става все по-удобна и прегледна.

Спирам до тук, защото ако тръгна да описвам всички новости ще трябва да напиша роман. Няма смисъл, просто сами вижте и изпробвайте за какво става дума. Мога само да кажа, че с тази версия на КДЕ 4 старото 3.5 вече не е алтернатива за мен. Вече четворката е поне толкова бърза, удобна и безпроблемна, а плюс това предлага много нови възможности, много по-приятна е за окото и достатъчно удобна и практична за работа. От тук нататък просто не знам какво още ще ни предложат разработчиците на КДЕ, но го очаквам с нетърпение и радост.

Как да: Компилиране на Scribus 1.3.5 в Debian Lenny (stable)

Използвам често тази чудесна програма за предпечатна подготовка, но в Debian е достъпна само версия 1.3.3.13 като стабилна версия или Scribus – ng версия 1.3.4. И двете вършат работа, но версия 1.3.5 е просто несравнимо по-удобна и предлага много нови възможности. Ето защо си заслужава усилието да си компилираме и създадем сами .deb пакет на Scribus 1.3.5.

Подготовка

Нека първо да направя едно уточнение. Тук описаните действия са тествани на прясна инсталация на Debian Lenny x86 с минимална инсталация. Графичната среда е KDE 3.5.9, като е инсталиран само kdebase. За да можете да компилирате е инсталиран мета пакета build-essential, който съдържа необходимите пакети за целта.

Ето кои пакети е необходимо да си инсталираме предварително чрез aptitude или synaptic:

subversion, g++, cmake, libqt4-dev ( libfontconfig1-dev, libfreetype6-dev, libjpeg62-dev, liblcms1-dev, libssl-dev), libtiff4-dev, libart-2.0-dev, libcupsys2-dev, libxml2-dev, python2.5-dev, python-imaging, python-tk, tk8.4-dev, libcairo2-dev, libaspell-dev, liblcms1-dev

При новичка инсталация на Дебиан тези пакети имат зависимости 97 пакета и ще се изтеглят 54 мб.

В конзолата това става така:

#aptitude install subversion g++ cmake …(изреждате горепосочените пакети)

Необходимо е освен това да си компилирате PoDoFo библиотеките. Изтегляте ги от http://podofo.sourceforge.net., като най-новият пакет е podofo-0.7.0.tar.gz.

Компилирането на пакета не е трудно. Първо проверявате дали са инсталирани необходимите зависими пакети. На страницата на podofo те са описани: freetype2, fontconfig, libjpeg, zlib, cppunit и lua. От тях само freetype2 и fontconfig са задължителни, другите са опционални.

Избирате си директория, в която ще работите. Аз ще използвам за целта директория /home/toni/build. Поставям изтегленият архив в тази директория и го разархивирам:

tar xzvf podofo-0.7.0.tar.gz

Премествам се в новосъздадената директория:

cd podofo-0.7.0

Стартирам cmake,

cmake /home/toni/build/podofo-0.7.0

компилирам

make

и накрая инсталирам чрез checkinstall (за да ми се създаде .deb пакет)

checkinstall

Компилиране на Scribus 1.3.5

Разработчиците препоръчват компилирането на програмата да се извърши извън директорията на изходният код. Отново в директорията /home/toni/build си създаваме директория Scribus.

mkdir Scribus

cd /home/toni/build/Scribus

Създаваме си тук директория за изходният код:

mkdir scribus135svn_src

Създаваме и директория за компилиране:

mkdir scribus135

Сега преминаваме в директорията за изходният код

cd /home/toni/build/Scribus/scribus135svn_src

и теглим кода

svn co svn://scribus.info/Scribus/trunk/Scribus

Когато кодът бъде изтеглен, преминаваме в scribus135 и компилираме

cd /home/toni/build/Scribus/scribus135/

cmake /home/toni/build/Scribus/scribus135svn_srt/Scribus -DCMAKE_INSTALL_PREFIX:PATH=/usr -DCMAKE_WANT_VERSIONING=1

make

checkinstall

Ако cmake не успее да направи правилна конфигурация, обикновено е поради липсата на някои -dev пакет. Просто го инсталирайте и повторете cmake.

Завършване

След като компилацията завърши, остава да добавите новичката програма в стартовото меню, понеже scribus там няма да намерите. Ето защо маркирате бутона на менюто и с десен клавиш на мишката активирате системно меню, от където избирате конфигуратора на менюто. В него създавате нов елемент, задавате му име Scribus135, посочвате пътя на изпълнимият файл (който е /usr/bin/scribus), избирате иконка за програмата и запаметявате промените. Това е, не ви остава нищо друго, освен да стартирате програмата и да почвате да творите.

Виртуализация с VirtualBox на SUN

Предполагам, че вече малко хора не знаят какво е това Виртуализацията. Не знам колко потребители въобще се възползват от нея, но за един GNU/Linux потребител тази възможност носи големи ползи и удобства. Особено за новаците, или за тези, които имат нужда от своите Windows програми, а последните не могат да се подкарат с Wine.

В тази статия ще ви занимавам с програмата VirtualBox, която е напълно безплатна за ползване. В репозиториите на Debian са налични пакети на това приложение, но версията се води OSE и някои важни функции са орязани. Ето защо препоръчвам да се добави следното огледало в sources.list:

deb http://download.virtualbox.org/virtualbox/debian/ lenny non-free

Така ще имате достъп до дебиански пакети на VirtualBox на SUN. Така виртуализиращата ви програма ще има пълни възможности, които са много важни, ако искате да използвате пълните възможности на гостуващите ОС.

За да завърши успешно инсталацията на програмата на машина с ОС Debian, предварително трябва да има инсталиран компилатор и пакета с хедър файловете на работещото ядро. Първото условие се постига с инсталирането на мета пакета build-essential, а пакетът с хедър файловете е от вида linux-headers-вашетоядро:

#apt-get install build-essential linux-headers-2.x.xx-xxx virtualbox-2.1

VirtualBox – 2.1 е последната версия на приложението и вече поддържа макар и минимално 3D ускорение на гостевата ОС. Което е голяма крачка на пред и дори може да стартирате някои не взискателни игри от сорта на Diablo 2. Освен това, използването на USB вече не причинява главоболия и е съвсем лесно.

Просто при създаването на виртуална машина в нейните настройки поставяте отметка да се ползва USB и това е. След като инсталирате операционна система на виртуалната машина, трябва първо да и инсталирате guest additions ( Devises > Install Guest Additions). Това е нужно за да може да се ползва по-удобно мишката, както и да се включи използването на USB, споделени папки и 3D ускорение. Ако системата гост е Windows, добавките се инсталират веднага. Ако системата е Linux или друга, просто се монтира във виртуалното оптично устройство с необходимите файлове. Отваряте го и избирате необходимата папка в зависимост от ОС гост. Отваряте папката и стартирате инсталационният скрипт в конзола:

#sh VboxLinuxAdditions-x86.run

След това трябва да рестартирате операционната система гост и вече имате на разположение цялата функционалност на програмата.

Как се работи с USB. Поставете USB устройството. Операционната ви система ще го засече и ще се появи диалогов прозорец, където кликвате да се отвори носителя в нов прозорец. Прехвърляте на USB устройството файловете, които искате и затваряте прозореца. Сега кликате на таба Devices на работещата виртуална машина и избирате USB. Ще видите наличното устройство. Поставяте отметка в неговото квадратче и USB се появява в операционната система гост. В този момент устройството е недостъпно под операционната система домакин. Когато свършите работа с него в ОС гост, отново Devices и махате отметката – USB изчезва от ОС гост и е достъпно в ОС домакин.

Как се подхожда със споделената папка. Еми така и не успях да подкарам тази опция по лесен и удобен начин. Нито под Windows, нито пд Linux като ОС гост. Задавам в настройките на виртуалната машина папката от ОС домакин като кликвам на бутона Add и във появилият се файлов браузър посочвам желаната папка. Останалото, което се прави във ОС гост не сработва по никакъв начин. Има разбира се варианти да се ползва Samba и други такива простотии, но на мен са ми прекалено сложни и неудобни.

Все пак за така необходимата ми връзка между операционните системи гост и домакин остава използването на USB носител. Което всъщност си е много удобно и бързо, ето защо въобще не смятам да се задълбавам по проблема със споделените папки.

Друг проблем, който може да вгорчи живота на новаците в Linux е резолюцията на екрана на операционната система гост, когато тя е Linux. Всички съвременни дистрибуции използват последните версии на Xorg, който има тази особеност, че вече не ползва подробен xorg.conf. Всичко си определя сам автоматично. Това е удобно, стига неговото мнение да съвпадне с вашето. Във VirtualBox обаче подходящата резолюция рядко бива определена правилно, а ръчно с графичен инструмент не е възможно тя да се променя. Просто редактиране на xorg.conf няма как да стане, тъй като там не пише нищо. Остава да се дописват редове, което вече е висш пилотаж и не всеки знае какво трябва да се напише.

Остава варианта да изровите от някъде някакъв работещ xorg.conf от същата дистрибуция като вашата със подходящо попълнена информация. Въобще, не е лоша идея някъде да си пазите такива стари файлове с конфигурации – никога не се знае кога ще ви потрябват.

Ето какво би трябвало да има в xorg.conf, за да работи мониторът с желаната от вас резолюция. Нека например тя да е 1024х768:

Section “Screen“

Identifier ““

Device ““

Monitor ““

DefaultColorDepth 24

Subsection “Display“

Depth 24

Modes “1024×768“ “800×600“

EndSubsections

EndSections

Тук редовете в червено трябва да се добавят, а редовете в черно си ги оставяте така, както са си във файла. По-малката резолюция съм добавил за всеки случай, ако желаната не понесе на xorg. Излишно е да напомням, че преди да правите каквито и да са промени на файлове в директорията /etc,  винаги е добра идея първо да ги копирате във резервни файлове. Ако нещо се обърка, така ще можете в последствие дори без графична среда да ги възстановите при нужда.

Няма да се спирам в тази статия на подробности как се работи с VirtualBox. Смятам, че програмата е достатъчно лесна и интуитивна. По важното е какви възможности ви предлага тя и на кого би била полезна.

Първият вариант е, когато ОС домакин е Windows. В този случай употребата на VirtualBox е идеален начин да си имате „пясъчник“, където спокойно и безотговорно да си играете и изучавате GNU/Linux. Така, когато се учите да разделяте диска чрез каквато и да е програма или дори в конзола, няма никаква опасност да затриете каквито и да е данни. Ще можете да си създадете девствен виртуален диск и да си го режете на колкото си искате виртуални дялове, да ги триете, местите и каквото се сетите. При това няма да ви треперят гащите, даже и да сгрешите, нищо фатално няма да се случи. По този начин бързо ще придобиете опит и увереност при тези толкова инфарктни и важни операции.

Освен да трупате опит, VirtualBox ви позволява бързо и отново безболезнено да си инсталирате всякакви интересни дистрибуции, за да се запознаете с тях и да решите коя точно ви харесва. Или просто да проверите как вървят нещата в другите дистрибуции и дали вашата любима все още е на върха на вълната или е поизостанала.

Вариантът е подходящ особено много за заклетите геймъри, които не могат да си представят живота без съвременните игрови заглавия. Тези хора никога няма да захвърлят Windows, но защо все пак те да не могат да се възползват от положителните качества на Linux? VirtualBox ще им позволи да опознаят безболезнено Linux. Така под ОС домакин спокойно ще си играят игрите, докато от ОС гост спокойно и безотговорно могат да сърфират из Мрежата, да теглят файлове, да слушат музика и да гледат филми. Да отварят смело пощи и файлове, без да се страхуват от вируси и зарази.

Да не забравяме и професионалистите, използващи специфични и скъпи програми за дизайн, предпечатна подготовка и т.н. Те също могат да се възползват от тези възможности и да си вършат работата на Windows, а опасните занимания в Мрежата да ги извършват под виртуалният Linux.

Всичко това е възможно и удобно, защото можете да прехвърляте при нужда файлове чрез USB флашка съвсем бързо и лесно.

Вторият вариант е, когато ОС домакин е любимата ви GNU/Linux дистрибуция. Моята е Debian и вече ви обясних как да си инсталирате VirtualBox 2.1 на SUN. Всичко казано по горе важи и тук, но с разменени места. Този вариант не е подходящ единствено за геймърите, защото програмата предлага минимални възможности за 3D ускорение на ОС гост и съвременните игри няма да вървят задоволително. Но спокойно може да си подкарате всякакъв специализиран софтуер под виртуалният windows, а ежедневните си дейности да си ги вършите по нормалният начин. Отново няма проблем с връзката между домакин и гост чрез използване на USB флашка.

Единствено от вас зависи кой вариант ще предпочетете. При всички случай използването на двете операционни системи ще ви донесе само ползи, стига компютърът ви да е комплектуван с достатъчно памет. При всички случаи за машини с под 1 ГБ RAM просто не си заслужава да се занимавате. 2 ГБ RAM са достатъчни за едновременна работа на една гост ОС, но ако тя е Vista ще трябват повече.

И така, теглете и инсталирайте VirtualBox и почвайте голямата игра или голямата работа. Приятни забавления в света на Linux.

Размисли за конзолата (CLI)

Над 90 процента от потребителите на компютри ужасно се страхуват от думичката конзола и са убедени, че това е нещо ужасно сложно и не е за тях. Те са свикнали (благодарение на ОС Windows) да използват единствено и само GUI (Графична работна среда) и CLI (работа в конзола) е нещо непознато и плашещо.

Няма да убеждавам никого да надскочи себе си. Просто ще по размишлявам по темата.

Командният ред е бил първият и най-мощен начин за управление на тази сложна машина – компютърът. И все още е така. GUI, колкото и разбираем и гъвкав да е, не е способен да се справи с контрол над машината с бързината и мощта на обикновеното набиране на команди в конзолата. Днес, когато GNU/Linux има богат избор от графични среди, отново е по-бързо и не натоварващо да се използват конзолни команди за някои операции.

Не е проблем, докато сте в KDE или Gnome, да си отворите една виртуална конзола и да свършите много работа за малко време. Например рутинното инсталиране на софтуер или обновяване на системата. В Debian например, изпълнявайки едно apt-get update, apt-get upgrade си осигурявате обновяване на всичкият софтуер с две прости команди. За да постигнете същият резултат, трябва да стартирате Synaptic, да натиснете иконката за обновяване на информацията от източниците, да натиснете иконката за маркиране на всички обновления и накрая да натиснете иконката за изпълнение. Освен че губите време за зареждане на програмата, след това ви отнема повече време да натиснете трите пиктограми за изпълнения на съответните действия. При това системата харчи доста повече системно време и памет.

Това е само един прост пример. Със сигурност има още много случаи, когато правилната команда в конзола ще ви спести много време. Ето например, искам да си вмъкна субтитри в някои .avi файл, за да го изгледам в портативното ми плеерче DIVA. За да го направя, трябва да намеря подходяща програма. Под Линукс не успях да открия такава. Може да си инсталирам wine и да ползвам някоя за Windows, но защо да си товаря компютъра? Аз просто си използвам един обикновен скрипт. При това нужната команда съм въвел един единствен път и тя е запомнена. Сега, когато реша да енкодвам, с клавиша със стрелка нагоре се връщам в историята на въведените команди и стартирам нужната ми команда. Просто, бързо и без ненужен графичен интерфейс.

Удобството на CLI се изявява и когато трябва да дадем или получим помощ при някакъв проблем. Когато човекът с проблем и този , който се опитва да му помогне, не са в една стая. Тогава обясненията по телефона или чата коя икона да се натисне, в кое меню кое да се отвори просто не вършат никаква работа. Докато едно просто копиране и изпращане на информация, получена от конзолата решава въпроса бързо и качествено.

Тук вече идва въпросът за необходимите знания, нужни за да се работи в конзола. Да, определено, трябва да научите някои команди, нужно е и познаване на английският език, трябва да знаете основните неща за работа в конзола. Но не е необходимо да знаете всичко, не е нужно да сте енциклопедична личност. Никой не е, дори и създателите на същите тези команди. Ето защо във всяка дистрибуция има необходимата справочна информация, извиквана чрез командите info и man. Така винаги може да погледнете в едната конзола информацията за дадена команда, а в другата конзола да я изпълните с нужните опции.

Със сигурност, скоро често използваните от вас команди ще ги запаметите и ще ги използвате, без да се замисляте и да поглеждате във пищовите на man. Тогава вече наистина ще усетите мощта на конзолата и сладостта от използването и. А тези, които се опитате да използвате за пръв път или отдавна не сте употребявали – man е на разположение винаги.

Да помислим малко и за интуитивността и компетентността. Вярно е, че заставайки пред конзолата без никаква идея какво следва да правите, не ви остава нищо друго, освен да си гризете ноктите и да псувате. Но с какво е по-различно положението, стартирайки някоя програма в GUI, без да знаете как да я използвате. Има някаква вероятност, кликайки по пиктограмите и по интуиция да успеете да постигнете някакъв жалък резултат. Но отново ще си гризете ноктите и ще псувате (личен опит). Не ви остава друго, освен да търсите информация за това, как се работи с тази програма и дори материали, които да ви помогнат да осмислите материята. Ясно е например, че ако за първи път се сблъсквате с мрежи и интернет, няма как да успеете сами да си настроите интернет връзката, дори в Windows. Или да си настроите рутер, сървър или каквото и да е. Е, значи и в двата случая, използвайки CLI или GUI, четенето и ученето няма да ви се разминат.

От друга страна, в днешно време, сърфирането в Интернет, редактирането на снимки, използването на мултимедия и ред такива чисто домашни дейности е просто немислимо в конзола. Възможно е, но ще ни лиши от пълноценност на възприятията. Графичната среда ни дава много бонуси и радва окото. Аз не призовавам никого да пренебрегне GUI и да използва само конзолата. Това въобще не е нужно. Все пак, в съвременните GNU/Linux дистрибуции може въобще да не ви се наложи да използвате конзолата. Но все пак отново ще повторя, чрез конзолата много по-бързо ще администрирате системата си, много по-бързо ще откриете търсен файл, дума във файл и т.н.

Мисля, че усилията, които ще вложите за усвояване на работа в конзолата с определени команди, няма да бъдат хвърлени на вятъра. Заслужава си и не бива да се боите и ужасявате от CLI. В последствие усилията ви ще бъдат възнаградени с много спестено време, лично ваше задоволство и самочувствие. Все пак, вие ще може да се оправяте с конзолата и ще знаете повече от другите 90 процента непросветени. Приятно е.

Скрипт за конвертиране и вмъкване на субтитри в .avi за гледане в DIVA 79 плеер

На тези, които притежават такова устройство, винаги им е нужен софтуер за конвертиране на свалените от тореннт сайтове филми. Плеерчето може да се справи да пусне и да изгледате такъв файл, но не може да стартира субтитрите. А и мястото е ограничено и е полезно файла да се смали. Под уиндоус има много програми за целта, но под Линукс – не. Пък и не са нужни. С тази задача се справя и обикновен скрипт, ползващ mencoder. Просто си инсталирайте MPlayer и си запишете скрипта в някоя папка.Именувайте го примерно convert и го направете изпълним.

Когато решите да енкодвате, поставете в тази папка файловете на филмите и техните субтитри и стартирайте скрипта:

./convert -a -ppc

-a означава, че ще бъдат конвертирани всички файлове в директорията.

-ppc задава профила. В случая конвертиране за DIVA

Има още два профила с нормална резолюция. Хубавото е, че с просто редактиране на скрипта може да променяте параметрите на профилите точно каквито искате да бъдат. Просто, лесно и ефикасно.

За да се запознаете с какви профили разполагате, просто напишете:

./convert

Ако си инсталирате и програмката beep, след приключване на енкодинга на всеки файл ще чувате звуков сигнал. Приятно ползване.

П.П. Автора на скрипта се казва Свилен Савов и го е предоставил за всеобщо ползване.

#!/bin/bash

# Description: Compress a single video file or all video files in a folder using mencoder
# Author: Svilen Savov (svilen@svilen.org)
# Date: 25.10.2007, revision 1.0

# FILETYPES TO CONVERT
EXT=“avi AVI mpeg MPEG mpg MPG asf ASF flv FLV wmv WMV mov MOV qt QT vob VOB“

check_and_encode () {
if [ -n "`echo $EXT| grep ${1##*.}`" ]; then
if [ "$OPTIONS" = "false" ]; then
input_options
fi
echo „
#########################################################################
$1 —>
„`echo $1 | sed ’s;\(.*\)\..*;\1;’`.ENCODED.$FILEADD.avi“

Video bitrate: $VIDEO_BITRATE kbps
Horizontal resolution: $H_SCALE
Audio bitrate: $AUDIO_BITRATE kbps
Audio mode: $AUDIO_MODE
0  -  stereo
1  -  joint-stereo
2  -  dualchannel
3  -  mono
#########################################################################
„
nice -n +5 mencoder \
-vf scale=$H_SCALE:-2 -sws 9 \
-oac mp3lame -lameopts mode=$AUDIO_MODE:cbr:br=$AUDIO_BITRATE -srate 44100 \
-ovc xvid -xvidencopts vhq=4:max_bframes=0:bitrate=$VIDEO_BITRATE \
-autosub -subfont-text-scale 4.0 -subwidth 90 -subcp cp1251 \
-font /usr/share/fonts/truetype/msttcorefonts/arial.ttf \
„$1″ -o „`echo $1 | sed ’s;\(.*\)\..*;\1;’`.ENCODED.$FILEADD.avi“
if [ -n "$DIRECTORY" ]; then
mkdir -p „$DIRECTORY“ && mv „$1″ „$DIRECTORY“
if [ -f "`echo $1 | sed 's;\(.*\)\..*;\1;'`.ENCODED.$FILEADD.avi" ]; then
mv „`echo $1 | sed ’s;\(.*\)\..*;\1;’`.ENCODED.$FILEADD.avi“ „$DIRECTORY“
fi
fi
beep
fi
}

input_options () {
echo „Enter video bitrate in Kbps (Examples: 192, 224, 256…)“
read VIDEO_BITRATE
echo „Enter video horizontal resolution in pixells (Examples: 320, 640, 800…)“
read H_SCALE
echo „Enter audio bitrate in Kbps (Examples: 64, 86, 92, 128…)“
read AUDIO_BITRATE
echo „Enter audio mode“
echo „AUDIO MODE“
echo „0  -  stereo“
echo „1  -  joint-stereo“
echo „2  -  dualchannel“
echo „3  -  mono“
read AUDIO_MODE
OPTIONS=ready
}
if [ "$1" = "-pc" ] || [ "$2" = "-pc" ] || [ "$3" = "-pc" ]; then
VIDEO_BITRATE=900
H_SCALE=640
AUDIO_BITRATE=128
AUDIO_MODE=0
FILEADD=PC.XviD
elif [ "$1" = "-pc_mono" ] || [ "$2" = "-pc_mono" ] || [ "$3" = "-pc_mono" ]; then
VIDEO_BITRATE=900
H_SCALE=640
AUDIO_BITRATE=96
AUDIO_MODE=3
FILEADD=PC.XviD.MONO
elif [ "$1" = "-ppc_high" ] || [ "$2" = "-ppc" ] || [ "$3" = "-ppc" ]; then
VIDEO_BITRATE=400
H_SCALE=320
AUDIO_BITRATE=128
AUDIO_MODE=1
FILEADD=PPC.XviD.HQ
else
OPTIONS=false
fi
if [ "$1" = "-m" ] || [ "$2" = "-m" ] || [ "$3" = "-m" ]; then
DIRECTORY=encoded
fi
if [ "$1" = "-a" ] || [ "$2" = "-a" ] || [ "$3" = "-a" ]; then
for FILE in *; do
check_and_encode $FILE
done
beep -f 1000 -r 2 -n -r 5 -l 10 –new
exit 0
elif [ -f "$1" ] || [ -f "$2" ] || [ -f "$3" ]; then
check_and_encode $1
exit 0
else
echo „
Usage: ‘$0 <filename>’ or ‘$0 -a’ to compress all files in the current folder
Additional encoding parameters:
-pc (Video bitrate: 900 kbps, Horizontal scale: 640, Audio bitrate: 128 kbps, Audio mode: stereo)
-pc_mono (Video bitrate: 900 kbps, Horizontal scale: 640, Audio bitrate: 96 kbps, Audio mode: mono)
-ppc (Video bitrate: 400 kbps, Horizontal scale: 320, Audio bitrate: 128 kbps, Audio mode: joint-stereo)

Examples:
1.      ‘$0 -a -ppc’ to compress all files in the current directory using settings for -ppc
2.      ‘$0 Movie.avi -pc’ to compress the file Movie.avi using settings for -pc
3.      ‘$0 Movie.avi’ to compress the file Movie.avi using custom defined settings
„
exit 0
fi
beep -f 1000 -r 2 -n -r 5 -l 10 –new

Как да: Инсталиране на KDE 4.2 и заслужава ли си

Вече повече от година измина, откакто се появи KDE 4, много дистрибуции побързаха да предложат тази нова графична среда на потребителите си, макар и като алтернатива на KDE 3.5.9. Верни на принципите си, разработчиците на Debian обаче не бързат да направят тази стъпка. Ако ползвате Debian Lenny (stable) или Debian Squeeze (testing), нямате възможност да си инсталирате и да ползвате KDE 4 .

Може би ще си помислите възмутено колко са назадничави дебианските разработчици. Може би ще зарежете Debian и ще си инсталирате една от многото дистрибуции, предлагащи употреба на KDE 4. И ще направите огромна грешка.

Ако наистина толкова ви е примряло сърцето за KDE 4, можете да се сдобиете с него, но при положение, че си ъпгрейднете Дебиана до unstable версията и си добавите в списъка с източници и този за experimental. Със всичките нормални от тази стъпка последици. Не е препоръчително за новаци и за нервни типове – със сигурност е възможно да ви се случват странни неща и откровени бъгове и проблеми.

Но ако това не ви плаши и искате да се докоснете до най-новото, не е трудно.

Инсталиране на KDE 4.2

Трябва да си смените версията на Дебиана, като в /etc/apt/sources.list трябва да впишете:

deb http://ftp.bg.debian.org/debian/ sid main contrib non-free

и да коментирате с # хранилищата за stable или test. Следва:

apt-get update

apt-get upgrade

apt-get dist-upgrade

Когато изтеглянето и инсталирането на новите пакети приключи, трябва да се впише в sources.list хранилището на experimental:

deb http://ftp.bg.debian.org/debian/ experimental main contrib non-free

Двете хранилища задължително трябва да са налични. Следва:

aptitude update

aptitude -t experimental install kde4-minimal

или направо

aptitude -t experimental install kde4

Следва отново теглене и инсталиране. Добре е да махнете сега kdm на kde 3.5, както и повечето от пакетите на KDE 3.5 и се наслаждавайте на красивото и бързо КДЕ 4.2.

Обзор на KDE 4.2

Нека да направим кратък преглед на тази графична среда в Debian.

Plasma

Разработчиците са свършили много добра работа и панелите в KDE 4.2 имат „загубените“ в четворката възможности. Вече е реализирано автоматичното скриване на панела (за който го ползва), има вече много нови аплети – например стартерът за бързо стартиране на програми. Подобрена е стабилността на панела, новите аплети могат да се преместват и фиксират Интересни са обаче множеството допълнения и разширявания на функционалност.

За тези, които ползват много отворени прозорци, са предвидени две подобрения: групировка и изобразяване на няколко реда в панела със задачи. Тези вкусотии се настройват в параметрите на аплета „Управление на задачите“.

Още едно интересно нововъведение – вече системните съобщения са пренесени в системният трей. Когато извършвате вече някаква операция – изтегляне на файл, копиране на файл или каквото и да е друго, вместо да се отваря прозорче на десктопа, в системният трей се появява пиктограма и съобщението се появява за малко над (или под, зависи от положението на панела) системният трей, след което се скрива. Докато тече процеса, пиктограмата си седи в трея и ако кликнете на нея, ще се появи съобщението или прогреса на трансфера. Всичко това освобождава мястото на десктопа и го държи чисто.

Вече може да избирате и задавате тема на изгледа на панела и неговите елементи.

Работният плот

Тук отново имаме приятна изненада. Явно множеството протести са си казали думата и разработчиците са добавили като избор да се използва или новият вид, или познатият вид от KDE 3.5, като все пак имате възможност на екрана да се изобразява съдържанието на произволна папка, а не само на Desktop.

Подобренията не подминават и Kwin, увеличен е броят на 3D ефектите, като вече може да се наслаждавате на работа със виртуални десктопи по стените на куб, призма или сфера. А може да се възползвате и от възможността да виждате миниатюри на прозорците при преминаване на курсора на мишката над полето със задачите.

Още много неща може да се напишат за KDE 4.2. Аз ще спра до тук. Само ще кажа, че въпреки че все още има проблеми, го използвам и не мисля да се връщам към KDE 3.5. Все пак не е лошо да имате в пред вид, че неприятности и дребни неудобства не са изключени. Но в положителна посока натежават удобствата и модерният вид, бързината на работа (въпреки употребата на повече памет).

Въпреки това мисля, че разработчиците на Debian с право не бързат да включват в плановете си предлагането на KDE 4.2 дори в unstable. Има още много да се работи по четворката, докато тя стане достойна да влезе там. Надявам се това скоро да се случи, защото наистина съм запленен от тази графична среда и ми се иска по-скоро тя да стане наистина съвсем стабилна и безпроблемна.

Как да: Инсталиране на Debian от работеща Unix/Linux система

Знаем, че съществуват множество начини за инсталиране на Debian. В този материал ще ви запозная с един от тях, който може да ви се стори ексцентричен и необичаен. Но върши чудесна работа, ако не ви се записва инсталационен диск, или оптичното ви устройство се е повредило.

Единственото условие, което трябва да се изпълни е, да имате вече работеща Linux система и желание да си инсталирате още една на хард диска ви. Например, вече сте се запознали с някое приятелско настроено дистро (Ubuntu, Mandriva, Suse) и ви е дошъл мерак да опитате какво пък е това Debian и настина ли е много сложен.

И така, ще инсталираме Дебиан, работейки в настоящата ви Линукс система. В общи линии, първо ще си подготвим дял, където ще инсталираме, след това ще си инсталираме програмата debootstrap, чрез която ще инсталираме базовата система на Debian върху предварително подготвеният дял, след което ще използваме chroot, за да довършим започнатото. Всъщност, ще свършим ръчно доста от работите, които ги върши обикновено автоматичният инсталатор. Но не се плашете, въпреки че задачата не е по силите на съвсем начинаещите. Не е сложно, пък и вече имате известен опит.

Този начин на инсталиране на Debian има предимството, че докато извършвате установяването и тегленето на пакетите, както и последващите настройки, в същото време си имате графичен интерфейс, може да си слушате музика, да си направите справка с този документ и въобще каквото друго се сетите.

Подготовка

Първо, необходим ни е празен дял, където да инсталираме Дебиан. Използвайте програмата gparted, за да си го подготвите.

Второ, необходимо е да инсталирате на текущата система пакета debootstrap. Ако текущата ви система е Дебиан базирана, използвайте synaptic или apt-get, за да си го инсталирате. Но ако системата ви не е Дебиан базирана, нещата са доста по-интересни.

Ще са ви необходими пакетите wget и ar, които ще си инсталирате с помощта на пакетният мениджър на настоящата си система. След това трябва да си доставите пакета debootstrap от тук , в зависимост от архитектурата на вашата машина. Създайте си директория work в кореновата директория:

#mkdir work

Поставете изтегленият пакет в новосъздадената директория. Файлът е .deb пакет и за да го инсталирате, ще трябва да разархивирате файла:

# ar -x debootstrap_0.X.X_all.deb

#zcat /work/data.tar.gz | tar xv

Сега вече имаме една директория usr, в която e програмата debootstrap. Добра идея е да си копирате в удобно за вас място следните конфигурационни файлове от текущата ви система, намиращи се в директория /etc :   fstab, inittab, /X11/xorg.conf, network/interfaces. Идеята е, вместо да се чудите и ровите кое как се настройва, да си имате под ръка “пищови“, от които да препишете каквото трябва.

Ще предположа, че успешно сте си създали и монтирали дял за Debian с подходяща файлова система. За swap дял ще използвате вече съществуващия, а дали ще си ползвате отделен дял за /home или всичко ще бъде в новосъздадения дял, си е ваша работа. Все пак, ще си позволя да ви посъветвам да използвате за /home отделен дял. Нека дялът, в който ще инсталирате Дебиан е монтиран в /mnt/debian. Също така ще предположа, че сте си избрали версията на Debian, която искате да си инсталирате. В примера ще разгледам инсталиране на lenny (stable), но описанието важи и за другите версии – unstable и testing.

Инсталиране и настройване на базовата система на Debian

Вече може да започваме:

#debootstrap lenny /mnt/debian  ftp://ftp.bg.debian.org/debian/(За дебиан базирана дистрибуция)

#/work/usr/sbin/debootstrap lenny /mnt/debian  ftp://ftp.bg.debian.org/debian/(За не дебиан базирана дистрибуция)

I: Retrieving Release
I: Retrieving Packages
I: Validating Packages
I: Resolving dependencies of required packages…
I: Resolving dependencies of base packages…
I: Found additional base dependencies: lib64gcc1 libc6-amd64 … …
I: Configuring netbase…
I: Configuring openbsd-inetd…
I: Base system installed successfully.

Запасете се с търпение, процесът включва изтегляне на около 120 пакета, инсталиране и конфигуриране. Ако не видите последния ред, че инсталацията е приключила успешно, повторете командата. Обикновено някой пакет не е бил изтеглен поради пропаднала връзка и повторението на процеса ще осигури изтегляне на всички пакети и успешно завършване. Следва да влезем в новата система дистанционно чрез chroot:

#mount -t proc none /mnt/debian/proc

#chroot /mnt/debian/

Сега сме в ролята на администратор в базовия Debian, макар и да използваме ядрото на старата система. Да се заемем с инсталиране и конфигуриране.

Първо локализация на конзолата:

#apt-get install locales console-data console-common

#dpkg-reconfigure locales console-data

Тази команда ще ни позволи да си зададем локализацията на системата. Аз избирам естествено българската в два варианта – cp1251 и за всеки случай utf8.

Следва инсталиране на ядро – ще извикаме списък с наличните ядра:

# apt-cache search linux-image

Избирате си едно, отговарящо на архитектурата и процесора ви и го инсталирате:

#apt-get install linux-image-2.6.26-1-686 linux-headers-2.6.26-1-686

За да може да стартирате Debian, направете запис за него в /boot/grub/menu.lst на текущата дистрибуция. Необходимо е да запишете:

title Debian sid kernel 2.6.26-1-686

root (hd0,3)

kernel /boot/vmlinuz-2.6.26-1-686 root=/dev/hda4 ro

initrd /boot/initrd.img-2.6.26-1-686

Естествено, с вашия вариант на ядро и дял.

Следва настройване на хост-име и интернет връзка (без нея сте за никъде):

Отворете с файлов редактор с администраторски права файла /etc/hostname и запишете име. По подразбиране вече има запис debian, така че може да го оставите. След това отворете файла /etc/network/interfaces и копирайте в него съдържанието на аналогичния файл от старата система.

Конфигуриране на времевата зона:

# ln -sf /usr/share/zoneinfo/Europe/Sofia /etc/localtime

Редактиране на /etc/fstab:

Този файл сега е напълно празен. Трябва да запишете в него кои файлови системи ще се монтират. Ето един примерен запис, в който присъстват задължителните компоненти и е попълнен според примерно разделяне на харда.:

# /etc/fstab: static file system information. #

# proc /proc proc defaults 0 0

/dev/hda8 / ext3 defaults,errors=remount-ro 0 1

/dev/hda7 /home ext3 defaults 0 2

/dev/hda6 /mnt/hda4 ext3 defaults 0 0

/dev/hda5 none swap sw 0 0

/dev/hda1 /mnt/win ntfs umask=0022 0 0

/dev/hdd /media/cdrom0 udf,iso9660 user,noauto 0 0

Добавете и необходимите папки в директория /mnt.

Задаване на администраторска парола:

#passwd

и дефинирате паролата. Запомнете я. С това приключвате с базовата система.

Инсталиране на основни елементи на системата

Преди да излезете от режима на chroot и да стартирате самия Debian, не е лошо да изтеглите необходимия софтуер поне за базова графична среда, в която вече да продължите с инсталирането на всички останали пакети. Това става с опцията -d на командата apt-get.

#apt-get install -d x-window-system kdebase (за Gnome не знам, може би gnome-session)

Да, за Gnome нямам сведения как стъпка по стъпка да се инсталира. Можете директно и с gnome-core. Когато пакетите бъдат изтеглени, демонтирате и излизате:

#exit

#umount /mnt/debian/proc

#reboot

Когато машината се рестартира, от менюто на Grub изберете новия запис, и ако не сте сгрешили ( избор на неподходящо ядро, грешка в menu.lst), след малко ще се озовете пред конзолата на Debian. Логнете се като root и завършете започнатото. Този път повторете командите apt-get , но без -d . Тъй като пакетите вече са изтеглени, apt просто ще ги инсталира и конфигурира. Някои пакети изискват вашата намеса и се появява диалогов прозорец, в който обикновено избирате от няколко възможности. Придвижването става с бутоните със стрелките, стрелката за дясно позиционира курсора на бутона OK. Когато x-window-system, kdebase и всичките съпътстващи пакети (около 400) бъдат инсталирани (примера се отнася за КДЕ среда), продължете с командата:

#apt-get install kdeadmin kde-i18n-bg console-cyrillic alsa-base alsa-tools synaptic iceweasel

След това изпълнете:

#startx

Вече ще се зареди графичната среда и KDE. Внимавайте, сега сте в root акаунт. Макар и неправилно, все пак сега ще извършвате инсталиране и настройки на системата в удобна графична среда.

Какво следва:

Коригирайте си xorg.conf, ако резолюцията не ви задоволява, добавете си също опциите за превключване на кирилица.

Настройка на звука:

#alsaconfig

Инсталиране на нужни пакети:

Първо, добавете в /etc/apt/sources.lst следните хранилища:

deb http://www.debian-multimedia.org/ sid main

deb http://download.tuxfamily.org/shames/debian-sid/desktopfx/unstable/ ./

а във вече съществуващия запис добавете contrib и non-free:

deb http://ftp.debian.org/debian sid main contrib non-free

Запишете файла и в конзолата (става по-бързо, отколкото да търсите и маркирате пакетите) изпълнете:

#apt-get update

#apt-get install kdm kde-core flashplugin-nonfree grub msttcorefonts mplayer w32codecs libxine1

Тези пакети ви осигуряват хубавите шрифтове, просвирване на Mp3 и Avi файлове, хубав плеър, флаш за браузъра, основните пакети за KDE и мениджъра на зареждането Grub. Сега, ако искате, може да го инсталирате тук, може да оставите и предишното положение на нещата. Все пак, ето как става:

#grub-install /dev/hda

#update-grub

В случая, MBR ми е на диск hda, вие запишете така, както е при вас.

Завършване на инсталацията

Дотук сте инсталирали голяма част от пакетите и имате един минимален Debian. Стартирайте Synaptic и си маркирайте и инсталирайте каквото ви трябва. Това е. Приятно инсталиране.

Статията е преработка на:

Инсталиране на Debian от работеща дебиан базирана дистрибуция

и добавки от:

Installing Debian GNU/Linux from a Unix/Linux System

Debian: Lenny вече е стабилният Дебиан

Вече обявиха, че Debian Lenny официално е стабилната версия на дистрибуцията. Да ни е честито на всички Дебианци. Днес за започнали да правят образите на инсталационните медии и кога ще завършат тази задача не ми е много ясно. Все пак това са около 500 ISO образа. Тази новина е радосттна и за потребителите на тестовата версия, защото от утре ще започне усилната работа по развитието и. По традиция, името на тестовата и бъдеща стабилна версия ще е име на герой от анимационният филм на Pixar Animation Studios „История на играчките“. Приемникът на Lenny ще носи името на триокото извънземно Squeeze.

Как да: Инсталиране на Debian от интернет

Debian е много интересна дистрибуция. Тя е една от най-старите и най-големите, като се различава от останалите дистрибуции не само с перфектният си пакетен мениджър, но и с много още „странности“. Е, странности от гледна точка на потребителите на Suse, Mandriva и т.н. Може би можем да оприличим Debian на един огромен конструктор Lego, притежаващ в настоящият момент около 26 000 пакета софтуер. Ето защо той е използван като база от толкова много други дистрибуции, най-успешната от които е всеизвестното Ubuntu.

Всички тези дъщерни на Debian дистрибуции предлагат лесни начини за инсталиране, при това и варианти на „Живи CD“.

За разлика от тях, Debian предлага множество други начини за инсталация, но те не са толкова лесни на пръв поглед. Ще ви покажа един такъв метод на инсталация на Debian, който според мен е единственият най-логичен и удобен. Става дума за използване на минимален инсталационен диск, от който ще си инсталираме само базовата система, а след това всичко останало ще свалим от Интернет. При бърза връзка процеса отнема около час, но може да отнеме и много повече.
За начало, посетете този адрес:
http://www.debian.org/CD/netinst/
От тук цъкате на i386 версията и се озовавате пред богат избор. Тук са въпросните 21 CD образа, но на вас ви трябва версията за нетинстал. Погледнете в края на списъка:

debian-40r1-i386-netinst.iso

Разбира се, на тази страница ще намерите образ за стабилната версия на Debian в момента, така че версията може да не е точно тази, която съм посочил. Ако обаче искате да пробвате по-нов софтуер, ви трябва образ за версия testing:

http://www.debian.org/devel/debian-installer/

тук си избирате архитектурата, която ви трябва (i386 или 64 битова версия) и си изтегляте образа.

Ще направя едно уточнение. Ще предположа, че имате вече някакъв опит с Linux системите и инсталационният процес вече ви е познат. Знаете как да си подготвите диска, знаете каква файлова система искате и прочие такива важни подробности. В тази статия ще наблегна върху наистина трудното в Дебиан – как да си направим от отделните „строителни елементи“ (дебианските пакети) една работеща и задоволяваща нашите нужди система. Звучи стряскащо и сложно, но всъщност е лесно и приятно.

Естествено, няма да разглеждам инсталацията на Gnome система – това е заложено по – подразбиране в инсталатора и ако следвате инсталационният процес както е програмиран, крайният резултат ще бъде придобиването на Debian система с Gnome графична среда. Което нито е интересно, нито заслужава внимание. Тук ще ви покажа как да си инсталирате KDE графична среда, която лично аз предпочитам.

Да преминем към самото инсталиране. Поставяме инсталационният диск в оптичното устройство, рестартираме компютъра и приключението започва. В началото ви посреща менюто на Grub, от което си избирате кой инсталатор да се стартира. Тук дали ще предпочетете да работите в конзолна среда или с графичен интерфейс, няма голямо значение. И в двата случая преминавате през едни и същи стъпки. Аз си предпочитам конзолният вариант, кой знае защо.

Следва избор на език за протичане на инсталацията. Спокойно си маркирайте Българският език и предпочитаната клавиатурна подредба. От тук нататък системата ще бъде правилно локализирана, като там, където ще трябва да се въвеждат пароли символите ще си останат на латиница.
Следват поредица от стъпки – сканиране на хард диска, настройка на Интернет връзката, избор на дяловете, потребители, администраторска парола и така нататък. Стъпки, на които няма да се спирам. Ще ви обърна внимание единствено на избора на хранилища за софтуера. Тук инсталатора ви предлага избор от няколко български огледала. Аз предпочитам да ползвам първото, но решението си е ваше. След като програмата сканира избраното огледало и изтегли необходимата информация (отнема малко време в зависимост от скоростта на Интернет връзката), ще бъдете любезно попитан дали ще участвате в събиране на данни за любимите ви програми. Вие си решавате, но бих ви препоръчал да се съгласите, за да подпомогнете разработчиците. След тази стъпка идва ред за наистина интересен избор.

Ако маркирате първото поле, което на картинката е в червената лента, ще ви бъде инсталиран Gnome десктоп. Това не е тема на настоящата статия. Ето защо се уверяваме, че тази опция не е маркирана, оставяме маркирано „Стандартна система“. Ако евентуално ви трябват и сървърни възможности, може да маркирате и нужният сървър. Ако машината ви е лаптоп, има опция и за това. Продължаваме напред и следва изтегляне от хранилището на необходимите пакети и тяхното инсталиране. Както казах и преди, продължителността на процеса зависи единствено от скоростта на Интернет връзката. Така че ще трябва да изчакате колкото е необходимо.
Накрая програмата ще инсталира и настрои Grub и с това първата част от нашата задача е изпълнена.

Следва същинската част на нашето творческо изграждане на любимата ни операционна система. Изваждаме диска и рестартираме компютъра. Сега вече ще ни се зареди новоинсталираният гол като пушка Debian. Няма графична среда, няма нищо. Посреща ни просто една конзола, в която влизаме като root и вписваме съответната парола.

Сега може да действаме по най-различни сценарии. Единият вариант е наведнъж да инсталираме необходимият ни софтуер, или пък стъпка по стъпка да инсталираме отделните компоненти на графичната среда. Аз предпочитам вторият метод, така ще имам пълен контрол на процеса. Просто понякога някой пакет не успява да се изтегли успешно и съответно и не може да се инсталира. В резултат на това нещо няма да работи и този пакет трябва да се изтегли отново.

Ето защо, първо ще покажа как става по бавният начин.

На първо място, трябва да актуализирате вече инсталираният софтуер:

apt-get update

apt-get upgrade
Сега, ако сте изтеглили Debian версия testing, но искате да сте на „ръба“ и ви трябва версия unstable, трябва да отворите файла /etc/apt/sources.list и да смените версията:

nano /etc/apt/sources.list

Отваряте файла и заменяте версията. Примерно:

deb http://ftp.bg.debian.org/debian/ lenny main

трябва да стане:

deb http://ftp.bg.debian.org/debian/ sid main

може да добавите сега и contrib и non-free хранилищата (дори и ако не променяте версията):

deb http://ftp.bg.debian.org/debian/ sid main contrib non-free

Промените във файла се запазват с натискане на Strg и o, след което Enter. От nano се излиза с Strg и x.

Следва :

apt-get update

apt-get dist-upgrade

Сега вече имате базова unstable версия на Debian.
Трябва ви X-средата. Изпълнявате:

apt-get install x-window-system

Apt ще изтегли всички необходими пакети и ще ги инсталира. Може да проверите дали всичко е наред, като напишете:

startx

Ако ви се появи черен екран с бял прозорец, изобразяващ конзола, и имате курсор на мишката, всичко е наред. Може да продължите във виртуалната конзола.
Е, следва избора на графичната среда. Ако сте привърженик на XFCE:

apt-get install xfce4 gdm synaptic iceweasel

За KDE:

apt-get install kdm kde-core synaptic iceweasel

Тази команда ще ви инсталира пълен комплект с KDE и програмите и, графичният пакетен мениджър Synaptic и уеб браузърът Iceweasel (дебианското има на Firefox).

Ако не желаете да си инсталирате КДЕ с всичките му съпътстващи програми, тогава вместо kde-core, напишете kdebase. По късно с помощта на synaptic ще можете да си инсталирате точно тези пакети, които ви трябват.

Изчаквате да се изтеглят и инсталират зададените пакети и рестартирате компютъра. Честито, имате вече графична среда, в която може да продължите комфортно с до инсталиране на всичкият ви необходим софтуер.

Как да стане това? Първо ще трябва да добавите някои хранилища в sources.list по познатият начин. В главното меню отваряте секция „Система“ и стартирате програмата „Терминал“. Сменяте потребителят си на root:

$su

Вписвате паролата си и Enter. От съображения за сигурност вписваните символи няма да се визуализират. Следва:

#nano /etc/apt/sources.list

Вече имате най-важните хранилища main, contrib и non-free. Но са ви необходими още няколко. Преди всичко, това е мултимедийното хранилище:

deb ftp://www.debian-multimedia.org/ testing main (или unstable)

Ето още няколко.

За compiz:

deb http://download.tuxfamily.org/shames/debian-lenny/desktopfx/unstable/ ./

За VirtualBox:

deb http://download.virtualbox.org/virtualbox/debian/ lenny non-free

Повече за хранилищата на Debian ще намерите в тази тема на форума на linux-bg.org:

http://www.linux-bg.org/forum/index.php?topic=15721.0

Запишете хранилищата, които сте си харесали и затворете файла. Сега може да продължите работа с apt-get, но аз ви предлагам да стартирате Synaptic:

Програмата е лесна, страхотно удобна и бърза. Първо, натиснете бутончето „Презареждане“. Това действие е еквивалентно на „apt-get update“. Когато информацията бъде свалена, може да започнете да разглеждате какъв софтуер е наличен, какъв е инсталиран, кой има нови версии и така нататък. В левият прозорец са сортирани различните категории, в дясно са изброените пакети в категория, под тях има описание на маркираният пакет. С десният клавиш на мишката избирате какво действие да предприемете за посоченият пакет: инсталиране, ъпгрейдване или премахване.

Ако знаете име на даден пакет, може бързо да го намерите с помощта на бутона „Търсене“.

От тук нататък всичко зависи от вас. Инсталирате си точно тези програми, които са ви нужни и се наслаждавате на работата с тази чудесна дистрибуция Debian.

Защо харесвам и използвам Дебиан

debian

Да, интересен въпрос. Отдавна не съм се замислял, защо наистина все се връщам на Дебиан и защо ми харесва тази дистрибуция. Най-бързият и елементарен отговор е, че ми е максимално удобен и задоволява всичките ми нужди. Наистина е така, но може би е добре малко да задълбая по темата.

Да започна от началото. Естествено, с инсталирането на Дебиан система. Има много начини за това, удобни за най-различни случаи. Аз предпочитам и използвам така нареченият netinstall или инсталиране на Дебиан от съществуваща дебиан или дебианбазирана дистрибуция. Как се процедира по тези два метода съм описал вече тук и тук и няма да се спирам на тях. Все пак, тези статии скоро ще ги осъвременя, защото са писани през 2007 година и са малко остаряли.

Защо ми харесват тези начини на инсталиране? Просто наистина имам свободата да си сглобя системата точно както искам с всичко необходимо за мен и без нищо излишно. На пръв поглед, netinstall е сложна, дълга и скучна работа. Особено, ако скоростта на интернет връзката е много бавна. Но в наши дни скоростта е супер добра и вече това не е възпиращ фактор. Самият инсталатор е супер удобен, дали ще изберете варианта в графична или конзолна среда е без значение, локализацията е на ниво, инструмента за разделяне на диска може да прави чудеса, избора на репозитории на софтуер е автоматизиран и освен това Grub се инсталира без проблеми и намира всички операционни системи, инсталирани на компютъра. Друг голям плюс е, че още в началото може спокойно да изберете български локал. Така инсталацията протича на български език и се изтеглят и конфигурират всички необходими пакети за локализацията на конзолата, при това в последствие името на потребителя и паролата се изписват на латиница и не се получават конфузни ситуации, както с много други дистрибуции.

Следващият въпрос на който ще се спра е пакетната система. Никоя дистрибуция няма толкова много поддържани пакети. Имате достъп до практически всеки необходим ви софтуер, който можете да инсталирате чрез конзолните програми apt-get или aptitude, или с програмата synaptic с няколко кликвания на мишката, а с помощта на мета пакетите и цялостна система.

Мнозина се объркват от различните версии на Debian. В началото е малко сложно, но всъщност нещата са прости. Имате стабилна версия stable, testing е бъдещата стабилна версия и ползва достатъчно тестирани пакети и unstable, където се използват най-новите версии на софтуера. Фактически Unstable е почти еквивалентно на последната  версия на Убунту.

До тук добре, обаче всяка версия на Дебиан си има име. Последното се взима от имената на герои – животни от някакво анимационно филмче. Това не е толкова важно, важното е, че всяка версия преминава последователно през изброените по-горе фази. Първо е unstable, после става testing и накрая, когато всички бъгове биват отстранени, се обявява за stable. Това е. Само да добавя, че unstable винаги се нарича sid, a вече когато премине в категорията testing получава име.

Аз лично не ползвам стабилна версия. Тя е подходяща за сървъри или много параноични десктоп потребители, не държащи да имат най-новите версии на софтуера. Избрал съм си testing версията, която в настоящият момент е lenny и скоро ще стане стабилна. Това е златната среда. Софтуера не е последният писък на новост, но е достатъчно стабилен и не създава проблеми. А вариантът с unstable е за маниаците на тема най-нова версия на пакетите. Е, в момента зарязах testing и преминах на unstable заради КДЕ 4.2. А, трябва да спомена и още една фаза – experimental. Тук са пакетите на съвсем новите версии с неустановена стабилност и сигурност. Те са предназначени за хората, които тестват и докладват за бъгове на разработчиците. В случая пакетите за KDE 4.2 са точно в experimental, но засега нямам никакви проблеми (да чукна на дърво).

Харесва ми и факта, че разработчиците на Debian не бързат по график да обявяват излизането на стабилна версия. Такава се обявява едва когато всички бъгове в testing биват премахнати. Това може да трае години, но резултатът е една съвършенна дистрибуция, макар и с остарели версии на софтуера. Но на сървърите не им трябва последният писък на модата, а железен и изпитан софтуер, нали?

Все пак, testing е достатъчно надежден, за да се използва за Десктоп машини и е с достатъчно съвременен софтуер. Че дори и unstable става, стига да се ползва от достатъчно обиграни потребители. Абе, въобще, има за всекиго каквото му трябва.

Пакетната система на Дебиан е произведение на изкуството. Мнозина недоволстват, че има твърде  много пакети със много зависимости. Е и, какво от това. Аз не се грижа за това. Има си apt и Synaptic, които вършат работата и задоволяват моите нужди. Да, Synaptik е програмата, която много харесвам и винаги я сравнявам с аналогичните пакетни мениджъри на други дистрибуции. И знаете ли какво, просто по-добра няма. По- удобна, по-логична, по-бърза просто няма.

Казах ли ви, че Дебиан има инструменти за компилиране ала Gentoo? И още много други благинки има, но ще облажат малко по-напреднали потребители, не разчитащи единствено и само на графични инструменти. Мисля, че това е още един фактор за фенстването ми към Дебиан. Да, Дебиан няма и не залага на всякакви графични инструменти за настройка на системата. Но има всякакви и то много мощни конзолни инструменти. Това ми харесва. Нагледал съм се на дистрибуции, привличащи новаците със своите графични инструменти и инструментчета. Лошо няма, но винаги има някакви празнини. Винаги има нещо, за което няма все още графичен инструмент, или съществуващият такъв се проваля. Тогава разочарованието е голямо. При Дебиан няма обещания и никой не е разочарован. Просто си отваряш конзолата и използваш някоя проста команда с мощно действие и си свършваш работата.

Не ме разбирайте погрешно. В Дебиан не е задължително да използваш за щяло и не щяло конзолата. Може никога да не ти се наложи, ако не те гризе да ровичкаш по системата. Веднъж настроен, Дебиан си е толкова Десктоп, колкото и едно Убунту, а настройването си е направо автоматично, като понякога ти се задават въпроси с отговори да или не. Толкоз.

Може би мога още много да разсъждавам по темата, но засега не се сещам за повече съществени неща. Харесвам и други дистрибуции, но не ги ползвам, нали имам Дебиан. Мога да го ползвам, най-ми е удобен във всяко отношение. И като инсталация, и като управление на пакетите, и като стабилност и надеждност. Пробвал съм и продължавам да пробвам и изучавам други дистрибуции, но Дебиан остава за мен Линукса.