Google Chrome – браузърът

Автор: инж. Тони Тошев

Не мина много време, от както Интернет гигантът Google представи с гръм и трясък своето ново отроче – браузърът Chrome. В началото то беше едно хилавко творенийце с ограничени възможности, но представящо качествено нов продукт и интересни перспективи. За съжаление първите версии на браузъра се разработваха единствено за платформата на Windows и горките Линукс потребители трябваше да го стартират под Wine. Което не беше кой знае каква болка за умиране, тъй като Chrome все още не ставаше за качествена употреба.

Но явно в Google са се вразумили и вече от доста време можете да си инсталирате бетата на 4 версия на браузърчето, която даже е достъпна единствено за Линукс. На всичкото отгоре, нововъведенията и възможностите на chrome ще изненадат приятно дори и най-капризните потребители.

За върл фен на Firefox, отказващ да възприеме всякакъв друг браузър като реална алтернатива, свикнал с точно определени допълнения и аплети, доскоро Chrome представляваше само любопитна програмка, заслужаваща човек да се запознае с нея и толкоз. Аз обичам да проверявам какво могат да правят разните приложения и съм изпробвал и други екзотични Линукс браузъри, та защо не и този??

Е да, ама изпитването на бетата на chrome 4 за линукс се оказа фатално за Firefox. Огненият лиско буквално беше захвърлен в коша ( деинсталиран) и трона на единствен браузър на моят компютър зае творението на Google. Решението за това детрониране дойде абсурдно бързо, но окончателно. Щом установих, че хромчето предлага възможност за избор на най-различни и красиви теми за промяна на първоначалният му смотан изглед, предлага инсталирането на множество плъгини ( сред които тези, на които държа задължително да ги имам в браузъра си), вече менюто с отметките е направено човешки и е използваемо (не както в предишните версии, където беше отчайващо), плюс огромната скорост на работа, решението беше взето и без да му мисля повече Firefox е история. Поне за мен.

Инсталирането на Chrome в Debian или *buntu е лесно и бързо. Отваряте следната страница

http://www.google.com/chrome/ и веднага ще откриете големият бутон за изтегляне на приложението за Linux (страницата автоматично разпознава с каква операционна система сте и предлага подходящият файл). Изтегляте си .deb пакета за вашата система и го инсталирате с администраторски привилегии:

$ sudo dpkg -i google-chrome-beta_current_i386.deb (*buntu)

или

$ su ( Debian)

# dpkg -i google-chrome-beta_current_i386.deb

Ако случайно има някакви неудовлетворени зависимости, инсталирайте ги с aptitude или synaptic. При мене пакета се инсталира без проблеми. Следва да го стартирате.

Първата приятна изненада идва още в началото. Chrome любезно ви пита дали желаете да прехвърлите настройки и отметки от Firefox. Съгласявате се и хоп, всичките ви отметки са налице и в chrome. Даже няма да има нужда да инсталирате flash плъгинът на adobe, а директно можете да посещавате страниците и да преглеждате клипчетата.

Няма да ви занимавам защо и с какви технологии е създаден браузерът на Google. Отворете си Wikipedia и ще получите изчерпателна информация. Тук в тази статия искам само да покажа нещата, които лично на мене ми правят впечатление като на обикновен потребител.

Бързина

Chrome работи бързо. Зарежда се поне за три пъти по-малко време от Firefox, страниците също се обработват и визуализират забележимо по-бързо. Няма какво повече да се коментира. Това е основният плюс на приложението.

Добър външен вид и изчистен интерфейс

Не бързайте да окачествявате Chrome като грозен, въз основа на изгледа му по подразбиране. Всъщност, поне на мен не ми харесва особено. Може би има хора, на които да им харесва това скучно синьо.

Достатъчно е да отворите страницата с галерия от теми и да си изберете това, което ви харесва. Има много и разнообразни теми за всякакви вкусове. С един клик на мишката и видът на браузърът от сив и скучен се превръща в красив и интригуващ. Но при всички случаи интерфейсът е удобен и функционален, без излишества.

Имате по начало само две ленти в горният край на прозореца – най-отгоре се разполагат табовете, а под тях лентата със поле за въвеждане на адреси и/или търсене в търсачката на google. Да, това също е интересно в хрома. Спестено е едно поле и търсенето в Google се осъществява в полето за адреси. Приятна подробност е, че е въведена функция за автоматично дописване. Последната още със въвеждането на първите символи вади списък с няколко адреса. А при изписване на дума и после enter се отваря прозорец със съдържание на резултати от търсенето на търсачката на Google.

Налични са бутони за зареждане на предишна и следваща страница, презареждане на текущата и зареждане на домашна директория. А в десният край на лентата има две бутончета, за управление на текущата страница и меню за управление и настройка на браузъра. Това е всичко. Цялото останало пространство е за показване на страниците.

Интерес представлява домашната страница на браузъра. В нея се изобразяват като миниатюри най-посещаваните сайтове. Прилича на този в Opera, но разликата тук е в това, че има само 8 места за страници и не можете вие да назначавате къде коя страница да се покаже. Програмата просто следи кои страници посещавате най-много и ги подрежда по този признак.

Ако работите с много отметки, за удобство, може да активирате една допълнителна лента за стартиране на любимите си страници. Тук съм длъжен да кажа, че вече нещата са направени по един чудесен начин и имате удобен и прегледен достъп до отметките си. Те са разпределени в една лента, в която може да поставите няколко за бърз достъп, и от дясно на лентата да извикате меню със всички останали. Докато във Firefox аналогичното меню ви се визуализира в централната част на браузъра, тук менюто се задейства в дясно и покрива съдържанието в много по-малка степен. Категориите и отделните отметки се показват аналогично както във Firefox, ето защо това положение на нещата много ми хареса.

В долният край на прозореца на браузъра няма нищо, с което печелите още място за изобразяване на страниците. Все пак, докато зарежда дадена страница, за малко отдолу в ляво се появява индикатор за прогреса на зареждане.

В крайна сметка Chrome предлага семпъл и функционален интерфейс, не ограничаващ функционалността и осигуряващ повече място за изобразяване на съдържание. Дори и плъгините са така организирани, че докато се използват се появяват техни допълнителни панели, които когато вече не са нужни изчезват.

Плъгини

Тук ще откриете още една новост и голям плюс за Chrome. Подобно на Firefox вече и Chrome предлага възможност за разширение на функционалността на браузъра чрез плъгини, разработени от съобщество. Количеството им вече е доста голямо и разнообразно, като основните неща за Firefox ги има и за Chrome. A това е много важно за нас, дългогодишните потребители на огнената лисица. След като открих и си инсталирах на Chrome плъгините за StumbleUpon, Xmarks Bookmarks Sync, Google Translate и GooglePreview, установих, че просто нищо вече не ми липсва и Firefox е вече история.

Никакъв проблем не е и Flash плъгина на Adobe. Ако преди да инсталирате Chrome сте ползвали Firefox, при пъвото стартиране на браузъра се извършва синхронизация на данни от Firefox и освен отметките се прави връзка към flash плъгина от настройките на огнената лисица. Обаче ако по някаква причина нямате инсталирана Firefox, задействането на плъгине е лесно.

Точно както във другият браузър, си създавате директория plugins и поставяте в нея плъгина libflashplayer.so. В Debian Chrome е инсталиран в директория /opt/google/chrome. Рестартирате програмата и си имате всичко, при значително по-голяма скорост на работа и изразходване на по-малко ресурси на машината.

Със сигурност има още много какво да се напише за този чудесен браузър, с който Google се намесиха сериозно в борбата на браузърите. С нетърпение очаквам излизането на окончателната 4 версия на програмата, където нещата ще са може би още по-изпипани. Мога само горещо да препоръчам Crome на всички, недоволни от бавната работа на Firefox, но търсещи същата функционалност и удобства.

Ubuntu Server на домашният компютър

http://habrahabr.ru/blogs/linux/80258/

Автор: Александър Головченко

Превод: Тони Тошев

Напоследък все повече става модерно да имаш домашен сървър, служещ за съхраняване на файлове, теглене на торенти или просто за раздаване на Интернет. Наскоро сериозно въодушевен от няколко обзора на такива домашни сървъри, от подръчни материали си сглобих следната машинка:

Твърд диск: 500Gb
Дъно на 478 сокет
Процесор: Pentium 4 — 2.6Ghz HT
Всичко това в една старичка кутия…

И така, какво имаме:
•Домашен сървър
•Градска локална мрежа, даваща Интернет чрез VPN връзка

Задачи:

Използване на сървъра като хранилище на файлове
Възможност за сваляне на торенти
Раздаване Интернет на цялото семейство посредством VPN

Настройка на VPN връзката.

Първото, което трябваше да направя след сглобяването на сървър, беше избора на операционна система. След дълги размисли се спрях на Ubuntu Server. След успешното инсталиране на системата, първо беше инсталиран SSH сървъра. След това всички останали действия се извършваха чрез Putty. И така, за начало да вдигнем VPN връзката с интернетИнтернет на сървъра. Трябва да инсталираме пакета pptp-linux, който не беше намерен на инсталационният диск.
Изтегляме го ръчно и го инсталираме на сървъра.
$ sudo dpkg -i pptp-linux_1.7.2-1_i386.deb

След това създаваме файла /etc/ppp/chap-secrets и задаваме в него потребител (LOGIN), парола(PASSWORD), и име на връзката(PROVIDER_NAME)

LOGIN PROVIDER_NAME PASSWORD *

По нататък създаваме файл /etc/ppp/peers/PROVIDER_NAME и записваме в него следните редове:
remotename PROVIDER_NAME
pty „pptp –loglevel 1 PROVIDER_VPN_ADRESS –nolaunchpppd“
name LOGIN
noauth
nodetach
lock
defaultroute
replacedefaultroute
noccp

Където PROVIDER_VPN_ADRESS — е адреса на VPN сървъра на доставчика, LOGIN — вашият потребител
И така, да тестваме нашата VPN връзка,

$sudo pon PROVIDER_NAME

Ако всичко е наред, ще видите полученият IP адрес, а така също ще може да проверите достъпен ли е интернет чрез пинг.

Ако всичко е наред, добавяме следният ред във файла /etc/rc.local.

pon PROVIDER_NAME

Сега интернет връзката ще се включва при стартиране на сървъра.

Инсталиране на VPN сървър за раздаване на Интернет.

След успешното включване към Интернет трябва да инсталираме на сървъра VPN сървър и да обезпечим включването към него на членовете на семейството.
В качеството на VPN сървър избрах PPTP-сървър.
И така, да започваме. Първо да инсталираме PPTP сървъра.

$sudo apt-get install ppp pptpd

Следват настройките. Първо отваряме файла /etc/pptpd.conf и дописваме в края следните редове:

# IP-адрес на сървъра в локалната мрежа
localip 10.10.3.231

# Диапазон на адреси за клиенти на PPTP-сървъра
remoteip 172.22.1.1-5

След това дописваме във файла /etc/ppp/pptpd-options следните редове

:
# изискване за авторизация от клиентите
auth

# Използване на шифроване
require-mppe

И сега, най-важното, редактираме файла /etc/ppp/chap-secrets и дописваме редове от вида:

LOGIN pptpd PASSWORD „172.22.1.1“
LOGIN2 pptpd PASSWORD2 „172.22.1.2“

Забележка: Ако потребителят ще получава динамично IP-адрес от диапазона remoteip в pptpd.conf, редът ще изглежда така:

LOGIN pptpd PASSWORD „*“

Следва да добавим няколко команди в /etc/rc.local:

iptables -t nat -A POSTROUTING -o ppp0 -j MASQUERADE
echo „1“ > /proc/sys/net/ipv4/ip_forward

След което рестартираме сървъра:

$sudo reboot

Настройката на клиентските машини е лесна. Създаваме VPN връзка, където указваме IP на сървъра и име-потребител/парола, записани в /etc/ppp/chap-secrets.

Инсталиране на rTorrent и wTorrent

Първо инсталираме нужните пакети:

$sudo apt-get install apache2 php5 php5-xmlrpc rtorrent php5-sqlite sqlite libxmlrpc-c3 libapache2-mod-scgi screen subversion

Следва да коригираме конфигурацията на apache,

$sudo nano /etc/apache2/sites-available/default

Отпред добавяме два реда:

LoadModule scgi_module /usr/lib/apache2/modules/mod_scgi.so
SCGIMount /RPC2 127.0.0.1:5000

Рестартираме Аpache:

$sudo /etc/init.d/apache2 restart

Следва да създадем нов потребител «torrent». От името на този потребител автоматично ще се стартира демона RTorrent.

sudo useradd torrent -p password -d /home/torrent

Създаваме конфигурация на rTorrent

$sudo nano /home/torrent/.rtorrent.rc

Пример на моята конфигурация:

port_range = 6925-6925
directory = /home/torrent/torrents/download/
session = /home/torrent/torrents/session/
schedule = watch_directory,5,5,load_start=/home/torrent/torrents/watch/*.torrent
scgi_port = 127.0.0.1:5000
hash_read_ahead = 32
hash_max_tries = 1
hash_interval = 1

По-подробна справка за параметрите на rTorrent вижте тук

Изтегляме стартиращият скрипт

$sudo wget libtorrent.rakshasa.no/attachment/wiki/RTorrentCommonTasks/rtorrentInit.sh?format=raw -O /etc/init.d/rtorrent

Сега леко да коригираме конфигурацията

$sudo nano /etc/init.d/rtorrent

Във файла търсим реда user=«user» и сменяме user на torrent в моя случай (тук това е името на потребителят, който стартира RTorrent, това което беше в командата useradd)

Последният штрих в конфигурирането на rTorrent е добавяне на стартиращият скрипт за автоматично стартиране:

$sudo chmod +x /etc/init.d/rtorrent
$sudo update-rc.d rtorrent defaults

Сега стартираме нашият торент:

$sudo /etc/init.d/rtorrent start

Остава само да се инсталира WTorrent:

$ cd /var/www
$ sudo svn co svn://wtorrent-project.org/repos/trunk/wtorrent

Сега в браузъра отиваме на ip-компютъра/wtorrent/install.phpи инсталираме скрипта.
Опитваме да стартираме скрипта в браузъра. Първото, с което се сблъсках е съобщение за грешка за добавяне на торента чрез формата за добавяне. А грешката е неправилен торент файл. Решение на проблема е описано тук

Инсталиране на FTP сървър

За ftp сървър избрах vsftpd.

$sudo apt-get install vsftpd

Редактираме конфигурацията:

$sudo nano /etc/vsftpd.conf

…
write_enable=YES
anonymous_enable=NO
local_enable=YES
…

Сега рестартираме vsftpd:

/etc/init.d/vsftpd

Последният шрихт в нашата работа е да рестартираме компютъра.

$sudo reboot

Заключение

Надявам се тази статия да е полезна на всички читатели, желаещи да си създадат свой собствен сървър в домашни условия. Благодаря за вниманието и успех!

Debian и КДЕ 4.3

Не мина много време, от както обявиха излизането на KDE 4.3 и ето че то е вече в репозиториите на Debian Sid, или така нареченият „нестабилен“ Debian. И понеже аз, както обикновено, при обичайните ми експерименти с операционната система неминуемо достигнах до положението да инсталирам Debian на чисто, плюх си в пазвата и го направих. Този път загърбих тихият и безметежен Debian Stable, игнорирах и Testing. За да имам КДЕ 4.3 просто трябва да избера нестабилният Sid, няма друг начин.

Инсталацията от netinstall премина бързо и успешно, както и се очакваше. Този път реших да видя какво е това Debian с ядро за Amd64. Всичко беше точно, даже флаш плъгина си заработи от раз, без излишни телодвижения от моя страна. Само едно вгорчи вкуса на успешната инсталация – драйвера за Nvidia видеокартата ми. По точно липсата на такъв. Не че на сайта им не се предлага. Тегля такъв за 64 битова архитектура, но след като се раз пакетира  файла излиза надпис, че няма файл nvidia-instaler и до тук.

Така че си се върнах към 32 битова версия на ядро и драйвер за видеото и ето ме с КДЕ 4.3.

Та така, да видим на пръв бърз поглед какво ново.

Нямам никакво съмнение, новата версия на графичната среда работи доста по-бързо. Прозорците се отварят по-бързо, дори и с включени ефекти. Не че съм им фанатичен привърженик, но някои са твърде удобни и удачни. Няма да изброявам какви са и що са, всеки сам може да реши какво му трябва и защо и дали въобще да ги ползва.

Следващото, което се набива в очи е връщането на дървовидният изглед на панела с настройките. Всъщност, този изглед е добавен и може да го изберете да го ползвате или да си останете със изгледа с иконите.

Има и приятни промени в изгледа на системните съобщения.

Плазмата също има подобрения и добавени неща. За стабилност не знам, само един път ми крашна и се възстанови сама. Пак може да избирате работният плот как да изглежда – като директория (не само Desktop, но и някоя друга) или както първоначалният намразен от повечето вариант. Новото е представянето на иконите. Те си изглеждат по старо му, но при посочване с курсора на мишката става нещо интересно и доста полезно. Ако иконата представлява някаква директория, то при посочване с мишката се отваря мини файлов браузер, без да кликвате изобщо и да стартирате Dolphin или Konqueror! Лично на мене това ми прави силно положително впечатление.

Излишно е да добавям, че панелите са абсолютно стабилни и може да си ги местите и поставяте в който си искате край на екрана, без да се опасявате, че това действие ще доведе плазмата до крах. Има и нови аплети, но кой обръща внимание на това вече? Тези, които ми трябват ги има отдавна и работят добре. Отдавна не ми липсва разнообразието от аплети за панела на КДЕ 3.5, а в КДЕ 4.3 техният брой е вече може би и по-голям.

Така странният ми преди Dolphin вече се представя отлично, свикнах му. А и новата версия има допълнения, с които работата става все по-удобна и прегледна.

Спирам до тук, защото ако тръгна да описвам всички новости ще трябва да напиша роман. Няма смисъл, просто сами вижте и изпробвайте за какво става дума. Мога само да кажа, че с тази версия на КДЕ 4 старото 3.5 вече не е алтернатива за мен. Вече четворката е поне толкова бърза, удобна и безпроблемна, а плюс това предлага много нови възможности, много по-приятна е за окото и достатъчно удобна и практична за работа. От тук нататък просто не знам какво още ще ни предложат разработчиците на КДЕ, но го очаквам с нетърпение и радост.

Как да: Компилиране на Scribus 1.3.5 в Debian Lenny (stable)

Използвам често тази чудесна програма за предпечатна подготовка, но в Debian е достъпна само версия 1.3.3.13 като стабилна версия или Scribus – ng версия 1.3.4. И двете вършат работа, но версия 1.3.5 е просто несравнимо по-удобна и предлага много нови възможности. Ето защо си заслужава усилието да си компилираме и създадем сами .deb пакет на Scribus 1.3.5.

Подготовка

Нека първо да направя едно уточнение. Тук описаните действия са тествани на прясна инсталация на Debian Lenny x86 с минимална инсталация. Графичната среда е KDE 3.5.9, като е инсталиран само kdebase. За да можете да компилирате е инсталиран мета пакета build-essential, който съдържа необходимите пакети за целта.

Ето кои пакети е необходимо да си инсталираме предварително чрез aptitude или synaptic:

subversion, g++, cmake, libqt4-dev ( libfontconfig1-dev, libfreetype6-dev, libjpeg62-dev, liblcms1-dev, libssl-dev), libtiff4-dev, libart-2.0-dev, libcupsys2-dev, libxml2-dev, python2.5-dev, python-imaging, python-tk, tk8.4-dev, libcairo2-dev, libaspell-dev, liblcms1-dev

При новичка инсталация на Дебиан тези пакети имат зависимости 97 пакета и ще се изтеглят 54 мб.

В конзолата това става така:

#aptitude install subversion g++ cmake …(изреждате горепосочените пакети)

Необходимо е освен това да си компилирате PoDoFo библиотеките. Изтегляте ги от http://podofo.sourceforge.net., като най-новият пакет е podofo-0.7.0.tar.gz.

Компилирането на пакета не е трудно. Първо проверявате дали са инсталирани необходимите зависими пакети. На страницата на podofo те са описани: freetype2, fontconfig, libjpeg, zlib, cppunit и lua. От тях само freetype2 и fontconfig са задължителни, другите са опционални.

Избирате си директория, в която ще работите. Аз ще използвам за целта директория /home/toni/build. Поставям изтегленият архив в тази директория и го разархивирам:

tar xzvf podofo-0.7.0.tar.gz

Премествам се в новосъздадената директория:

cd podofo-0.7.0

Стартирам cmake,

cmake /home/toni/build/podofo-0.7.0

компилирам

make

и накрая инсталирам чрез checkinstall (за да ми се създаде .deb пакет)

checkinstall

Компилиране на Scribus 1.3.5

Разработчиците препоръчват компилирането на програмата да се извърши извън директорията на изходният код. Отново в директорията /home/toni/build си създаваме директория Scribus.

mkdir Scribus

cd /home/toni/build/Scribus

Създаваме си тук директория за изходният код:

mkdir scribus135svn_src

Създаваме и директория за компилиране:

mkdir scribus135

Сега преминаваме в директорията за изходният код

cd /home/toni/build/Scribus/scribus135svn_src

и теглим кода

svn co svn://scribus.info/Scribus/trunk/Scribus

Когато кодът бъде изтеглен, преминаваме в scribus135 и компилираме

cd /home/toni/build/Scribus/scribus135/

cmake /home/toni/build/Scribus/scribus135svn_srt/Scribus -DCMAKE_INSTALL_PREFIX:PATH=/usr -DCMAKE_WANT_VERSIONING=1

make

checkinstall

Ако cmake не успее да направи правилна конфигурация, обикновено е поради липсата на някои -dev пакет. Просто го инсталирайте и повторете cmake.

Завършване

След като компилацията завърши, остава да добавите новичката програма в стартовото меню, понеже scribus там няма да намерите. Ето защо маркирате бутона на менюто и с десен клавиш на мишката активирате системно меню, от където избирате конфигуратора на менюто. В него създавате нов елемент, задавате му име Scribus135, посочвате пътя на изпълнимият файл (който е /usr/bin/scribus), избирате иконка за програмата и запаметявате промените. Това е, не ви остава нищо друго, освен да стартирате програмата и да почвате да творите.

Виртуализация с VirtualBox на SUN

Предполагам, че вече малко хора не знаят какво е това Виртуализацията. Не знам колко потребители въобще се възползват от нея, но за един GNU/Linux потребител тази възможност носи големи ползи и удобства. Особено за новаците, или за тези, които имат нужда от своите Windows програми, а последните не могат да се подкарат с Wine.

В тази статия ще ви занимавам с програмата VirtualBox, която е напълно безплатна за ползване. В репозиториите на Debian са налични пакети на това приложение, но версията се води OSE и някои важни функции са орязани. Ето защо препоръчвам да се добави следното огледало в sources.list:

deb http://download.virtualbox.org/virtualbox/debian/ lenny non-free

Така ще имате достъп до дебиански пакети на VirtualBox на SUN. Така виртуализиращата ви програма ще има пълни възможности, които са много важни, ако искате да използвате пълните възможности на гостуващите ОС.

За да завърши успешно инсталацията на програмата на машина с ОС Debian, предварително трябва да има инсталиран компилатор и пакета с хедър файловете на работещото ядро. Първото условие се постига с инсталирането на мета пакета build-essential, а пакетът с хедър файловете е от вида linux-headers-вашетоядро:

#apt-get install build-essential linux-headers-2.x.xx-xxx virtualbox-2.1

VirtualBox – 2.1 е последната версия на приложението и вече поддържа макар и минимално 3D ускорение на гостевата ОС. Което е голяма крачка на пред и дори може да стартирате някои не взискателни игри от сорта на Diablo 2. Освен това, използването на USB вече не причинява главоболия и е съвсем лесно.

Просто при създаването на виртуална машина в нейните настройки поставяте отметка да се ползва USB и това е. След като инсталирате операционна система на виртуалната машина, трябва първо да и инсталирате guest additions ( Devises > Install Guest Additions). Това е нужно за да може да се ползва по-удобно мишката, както и да се включи използването на USB, споделени папки и 3D ускорение. Ако системата гост е Windows, добавките се инсталират веднага. Ако системата е Linux или друга, просто се монтира във виртуалното оптично устройство с необходимите файлове. Отваряте го и избирате необходимата папка в зависимост от ОС гост. Отваряте папката и стартирате инсталационният скрипт в конзола:

#sh VboxLinuxAdditions-x86.run

След това трябва да рестартирате операционната система гост и вече имате на разположение цялата функционалност на програмата.

Как се работи с USB. Поставете USB устройството. Операционната ви система ще го засече и ще се появи диалогов прозорец, където кликвате да се отвори носителя в нов прозорец. Прехвърляте на USB устройството файловете, които искате и затваряте прозореца. Сега кликате на таба Devices на работещата виртуална машина и избирате USB. Ще видите наличното устройство. Поставяте отметка в неговото квадратче и USB се появява в операционната система гост. В този момент устройството е недостъпно под операционната система домакин. Когато свършите работа с него в ОС гост, отново Devices и махате отметката – USB изчезва от ОС гост и е достъпно в ОС домакин.

Как се подхожда със споделената папка. Еми така и не успях да подкарам тази опция по лесен и удобен начин. Нито под Windows, нито пд Linux като ОС гост. Задавам в настройките на виртуалната машина папката от ОС домакин като кликвам на бутона Add и във появилият се файлов браузър посочвам желаната папка. Останалото, което се прави във ОС гост не сработва по никакъв начин. Има разбира се варианти да се ползва Samba и други такива простотии, но на мен са ми прекалено сложни и неудобни.

Все пак за така необходимата ми връзка между операционните системи гост и домакин остава използването на USB носител. Което всъщност си е много удобно и бързо, ето защо въобще не смятам да се задълбавам по проблема със споделените папки.

Друг проблем, който може да вгорчи живота на новаците в Linux е резолюцията на екрана на операционната система гост, когато тя е Linux. Всички съвременни дистрибуции използват последните версии на Xorg, който има тази особеност, че вече не ползва подробен xorg.conf. Всичко си определя сам автоматично. Това е удобно, стига неговото мнение да съвпадне с вашето. Във VirtualBox обаче подходящата резолюция рядко бива определена правилно, а ръчно с графичен инструмент не е възможно тя да се променя. Просто редактиране на xorg.conf няма как да стане, тъй като там не пише нищо. Остава да се дописват редове, което вече е висш пилотаж и не всеки знае какво трябва да се напише.

Остава варианта да изровите от някъде някакъв работещ xorg.conf от същата дистрибуция като вашата със подходящо попълнена информация. Въобще, не е лоша идея някъде да си пазите такива стари файлове с конфигурации – никога не се знае кога ще ви потрябват.

Ето какво би трябвало да има в xorg.conf, за да работи мониторът с желаната от вас резолюция. Нека например тя да е 1024х768:

Section “Screen“

Identifier ““

Device ““

Monitor ““

DefaultColorDepth 24

Subsection “Display“

Depth 24

Modes “1024×768“ “800×600“

EndSubsections

EndSections

Тук редовете в червено трябва да се добавят, а редовете в черно си ги оставяте така, както са си във файла. По-малката резолюция съм добавил за всеки случай, ако желаната не понесе на xorg. Излишно е да напомням, че преди да правите каквито и да са промени на файлове в директорията /etc,  винаги е добра идея първо да ги копирате във резервни файлове. Ако нещо се обърка, така ще можете в последствие дори без графична среда да ги възстановите при нужда.

Няма да се спирам в тази статия на подробности как се работи с VirtualBox. Смятам, че програмата е достатъчно лесна и интуитивна. По важното е какви възможности ви предлага тя и на кого би била полезна.

Първият вариант е, когато ОС домакин е Windows. В този случай употребата на VirtualBox е идеален начин да си имате „пясъчник“, където спокойно и безотговорно да си играете и изучавате GNU/Linux. Така, когато се учите да разделяте диска чрез каквато и да е програма или дори в конзола, няма никаква опасност да затриете каквито и да е данни. Ще можете да си създадете девствен виртуален диск и да си го режете на колкото си искате виртуални дялове, да ги триете, местите и каквото се сетите. При това няма да ви треперят гащите, даже и да сгрешите, нищо фатално няма да се случи. По този начин бързо ще придобиете опит и увереност при тези толкова инфарктни и важни операции.

Освен да трупате опит, VirtualBox ви позволява бързо и отново безболезнено да си инсталирате всякакви интересни дистрибуции, за да се запознаете с тях и да решите коя точно ви харесва. Или просто да проверите как вървят нещата в другите дистрибуции и дали вашата любима все още е на върха на вълната или е поизостанала.

Вариантът е подходящ особено много за заклетите геймъри, които не могат да си представят живота без съвременните игрови заглавия. Тези хора никога няма да захвърлят Windows, но защо все пак те да не могат да се възползват от положителните качества на Linux? VirtualBox ще им позволи да опознаят безболезнено Linux. Така под ОС домакин спокойно ще си играят игрите, докато от ОС гост спокойно и безотговорно могат да сърфират из Мрежата, да теглят файлове, да слушат музика и да гледат филми. Да отварят смело пощи и файлове, без да се страхуват от вируси и зарази.

Да не забравяме и професионалистите, използващи специфични и скъпи програми за дизайн, предпечатна подготовка и т.н. Те също могат да се възползват от тези възможности и да си вършат работата на Windows, а опасните занимания в Мрежата да ги извършват под виртуалният Linux.

Всичко това е възможно и удобно, защото можете да прехвърляте при нужда файлове чрез USB флашка съвсем бързо и лесно.

Вторият вариант е, когато ОС домакин е любимата ви GNU/Linux дистрибуция. Моята е Debian и вече ви обясних как да си инсталирате VirtualBox 2.1 на SUN. Всичко казано по горе важи и тук, но с разменени места. Този вариант не е подходящ единствено за геймърите, защото програмата предлага минимални възможности за 3D ускорение на ОС гост и съвременните игри няма да вървят задоволително. Но спокойно може да си подкарате всякакъв специализиран софтуер под виртуалният windows, а ежедневните си дейности да си ги вършите по нормалният начин. Отново няма проблем с връзката между домакин и гост чрез използване на USB флашка.

Единствено от вас зависи кой вариант ще предпочетете. При всички случай използването на двете операционни системи ще ви донесе само ползи, стига компютърът ви да е комплектуван с достатъчно памет. При всички случаи за машини с под 1 ГБ RAM просто не си заслужава да се занимавате. 2 ГБ RAM са достатъчни за едновременна работа на една гост ОС, но ако тя е Vista ще трябват повече.

И така, теглете и инсталирайте VirtualBox и почвайте голямата игра или голямата работа. Приятни забавления в света на Linux.

Размисли за конзолата (CLI)

Над 90 процента от потребителите на компютри ужасно се страхуват от думичката конзола и са убедени, че това е нещо ужасно сложно и не е за тях. Те са свикнали (благодарение на ОС Windows) да използват единствено и само GUI (Графична работна среда) и CLI (работа в конзола) е нещо непознато и плашещо.

Няма да убеждавам никого да надскочи себе си. Просто ще по размишлявам по темата.

Командният ред е бил първият и най-мощен начин за управление на тази сложна машина – компютърът. И все още е така. GUI, колкото и разбираем и гъвкав да е, не е способен да се справи с контрол над машината с бързината и мощта на обикновеното набиране на команди в конзолата. Днес, когато GNU/Linux има богат избор от графични среди, отново е по-бързо и не натоварващо да се използват конзолни команди за някои операции.

Не е проблем, докато сте в KDE или Gnome, да си отворите една виртуална конзола и да свършите много работа за малко време. Например рутинното инсталиране на софтуер или обновяване на системата. В Debian например, изпълнявайки едно apt-get update, apt-get upgrade си осигурявате обновяване на всичкият софтуер с две прости команди. За да постигнете същият резултат, трябва да стартирате Synaptic, да натиснете иконката за обновяване на информацията от източниците, да натиснете иконката за маркиране на всички обновления и накрая да натиснете иконката за изпълнение. Освен че губите време за зареждане на програмата, след това ви отнема повече време да натиснете трите пиктограми за изпълнения на съответните действия. При това системата харчи доста повече системно време и памет.

Това е само един прост пример. Със сигурност има още много случаи, когато правилната команда в конзола ще ви спести много време. Ето например, искам да си вмъкна субтитри в някои .avi файл, за да го изгледам в портативното ми плеерче DIVA. За да го направя, трябва да намеря подходяща програма. Под Линукс не успях да открия такава. Може да си инсталирам wine и да ползвам някоя за Windows, но защо да си товаря компютъра? Аз просто си използвам един обикновен скрипт. При това нужната команда съм въвел един единствен път и тя е запомнена. Сега, когато реша да енкодвам, с клавиша със стрелка нагоре се връщам в историята на въведените команди и стартирам нужната ми команда. Просто, бързо и без ненужен графичен интерфейс.

Удобството на CLI се изявява и когато трябва да дадем или получим помощ при някакъв проблем. Когато човекът с проблем и този , който се опитва да му помогне, не са в една стая. Тогава обясненията по телефона или чата коя икона да се натисне, в кое меню кое да се отвори просто не вършат никаква работа. Докато едно просто копиране и изпращане на информация, получена от конзолата решава въпроса бързо и качествено.

Тук вече идва въпросът за необходимите знания, нужни за да се работи в конзола. Да, определено, трябва да научите някои команди, нужно е и познаване на английският език, трябва да знаете основните неща за работа в конзола. Но не е необходимо да знаете всичко, не е нужно да сте енциклопедична личност. Никой не е, дори и създателите на същите тези команди. Ето защо във всяка дистрибуция има необходимата справочна информация, извиквана чрез командите info и man. Така винаги може да погледнете в едната конзола информацията за дадена команда, а в другата конзола да я изпълните с нужните опции.

Със сигурност, скоро често използваните от вас команди ще ги запаметите и ще ги използвате, без да се замисляте и да поглеждате във пищовите на man. Тогава вече наистина ще усетите мощта на конзолата и сладостта от използването и. А тези, които се опитате да използвате за пръв път или отдавна не сте употребявали – man е на разположение винаги.

Да помислим малко и за интуитивността и компетентността. Вярно е, че заставайки пред конзолата без никаква идея какво следва да правите, не ви остава нищо друго, освен да си гризете ноктите и да псувате. Но с какво е по-различно положението, стартирайки някоя програма в GUI, без да знаете как да я използвате. Има някаква вероятност, кликайки по пиктограмите и по интуиция да успеете да постигнете някакъв жалък резултат. Но отново ще си гризете ноктите и ще псувате (личен опит). Не ви остава друго, освен да търсите информация за това, как се работи с тази програма и дори материали, които да ви помогнат да осмислите материята. Ясно е например, че ако за първи път се сблъсквате с мрежи и интернет, няма как да успеете сами да си настроите интернет връзката, дори в Windows. Или да си настроите рутер, сървър или каквото и да е. Е, значи и в двата случая, използвайки CLI или GUI, четенето и ученето няма да ви се разминат.

От друга страна, в днешно време, сърфирането в Интернет, редактирането на снимки, използването на мултимедия и ред такива чисто домашни дейности е просто немислимо в конзола. Възможно е, но ще ни лиши от пълноценност на възприятията. Графичната среда ни дава много бонуси и радва окото. Аз не призовавам никого да пренебрегне GUI и да използва само конзолата. Това въобще не е нужно. Все пак, в съвременните GNU/Linux дистрибуции може въобще да не ви се наложи да използвате конзолата. Но все пак отново ще повторя, чрез конзолата много по-бързо ще администрирате системата си, много по-бързо ще откриете търсен файл, дума във файл и т.н.

Мисля, че усилията, които ще вложите за усвояване на работа в конзолата с определени команди, няма да бъдат хвърлени на вятъра. Заслужава си и не бива да се боите и ужасявате от CLI. В последствие усилията ви ще бъдат възнаградени с много спестено време, лично ваше задоволство и самочувствие. Все пак, вие ще може да се оправяте с конзолата и ще знаете повече от другите 90 процента непросветени. Приятно е.

Скрипт за конвертиране и вмъкване на субтитри в .avi за гледане в DIVA 79 плеер

На тези, които притежават такова устройство, винаги им е нужен софтуер за конвертиране на свалените от тореннт сайтове филми. Плеерчето може да се справи да пусне и да изгледате такъв файл, но не може да стартира субтитрите. А и мястото е ограничено и е полезно файла да се смали. Под уиндоус има много програми за целта, но под Линукс – не. Пък и не са нужни. С тази задача се справя и обикновен скрипт, ползващ mencoder. Просто си инсталирайте MPlayer и си запишете скрипта в някоя папка.Именувайте го примерно convert и го направете изпълним.

Когато решите да енкодвате, поставете в тази папка файловете на филмите и техните субтитри и стартирайте скрипта:

./convert -a -ppc

-a означава, че ще бъдат конвертирани всички файлове в директорията.

-ppc задава профила. В случая конвертиране за DIVA

Има още два профила с нормална резолюция. Хубавото е, че с просто редактиране на скрипта може да променяте параметрите на профилите точно каквито искате да бъдат. Просто, лесно и ефикасно.

За да се запознаете с какви профили разполагате, просто напишете:

./convert

Ако си инсталирате и програмката beep, след приключване на енкодинга на всеки файл ще чувате звуков сигнал. Приятно ползване.

П.П. Автора на скрипта се казва Свилен Савов и го е предоставил за всеобщо ползване.

#!/bin/bash

# Description: Compress a single video file or all video files in a folder using mencoder
# Author: Svilen Savov (svilen@svilen.org)
# Date: 25.10.2007, revision 1.0

# FILETYPES TO CONVERT
EXT=“avi AVI mpeg MPEG mpg MPG asf ASF flv FLV wmv WMV mov MOV qt QT vob VOB“

check_and_encode () {
if [ -n „`echo $EXT| grep ${1##*.}`“ ]; then
if [ „$OPTIONS“ = „false“ ]; then
input_options
fi
echo “
#########################################################################
$1 –>
„`echo $1 | sed ‘s;\(.*\)\..*;\1;’`.ENCODED.$FILEADD.avi“

Video bitrate: $VIDEO_BITRATE kbps
Horizontal resolution: $H_SCALE
Audio bitrate: $AUDIO_BITRATE kbps
Audio mode: $AUDIO_MODE
0  –  stereo
1  –  joint-stereo
2  –  dualchannel
3  –  mono
#########################################################################
“
nice -n +5 mencoder \
-vf scale=$H_SCALE:-2 -sws 9 \
-oac mp3lame -lameopts mode=$AUDIO_MODE:cbr:br=$AUDIO_BITRATE -srate 44100 \
-ovc xvid -xvidencopts vhq=4:max_bframes=0:bitrate=$VIDEO_BITRATE \
-autosub -subfont-text-scale 4.0 -subwidth 90 -subcp cp1251 \
-font /usr/share/fonts/truetype/msttcorefonts/arial.ttf \
„$1“ -o „`echo $1 | sed ‘s;\(.*\)\..*;\1;’`.ENCODED.$FILEADD.avi“
if [ -n „$DIRECTORY“ ]; then
mkdir -p „$DIRECTORY“ && mv „$1“ „$DIRECTORY“
if [ -f „`echo $1 | sed ‘s;\(.*\)\..*;\1;’`.ENCODED.$FILEADD.avi“ ]; then
mv „`echo $1 | sed ‘s;\(.*\)\..*;\1;’`.ENCODED.$FILEADD.avi“ „$DIRECTORY“
fi
fi
beep
fi
}

input_options () {
echo „Enter video bitrate in Kbps (Examples: 192, 224, 256…)“
read VIDEO_BITRATE
echo „Enter video horizontal resolution in pixells (Examples: 320, 640, 800…)“
read H_SCALE
echo „Enter audio bitrate in Kbps (Examples: 64, 86, 92, 128…)“
read AUDIO_BITRATE
echo „Enter audio mode“
echo „AUDIO MODE“
echo „0  –  stereo“
echo „1  –  joint-stereo“
echo „2  –  dualchannel“
echo „3  –  mono“
read AUDIO_MODE
OPTIONS=ready
}
if [ „$1“ = „-pc“ ] || [ „$2“ = „-pc“ ] || [ „$3“ = „-pc“ ]; then
VIDEO_BITRATE=900
H_SCALE=640
AUDIO_BITRATE=128
AUDIO_MODE=0
FILEADD=PC.XviD
elif [ „$1“ = „-pc_mono“ ] || [ „$2“ = „-pc_mono“ ] || [ „$3“ = „-pc_mono“ ]; then
VIDEO_BITRATE=900
H_SCALE=640
AUDIO_BITRATE=96
AUDIO_MODE=3
FILEADD=PC.XviD.MONO
elif [ „$1“ = „-ppc_high“ ] || [ „$2“ = „-ppc“ ] || [ „$3“ = „-ppc“ ]; then
VIDEO_BITRATE=400
H_SCALE=320
AUDIO_BITRATE=128
AUDIO_MODE=1
FILEADD=PPC.XviD.HQ
else
OPTIONS=false
fi
if [ „$1“ = „-m“ ] || [ „$2“ = „-m“ ] || [ „$3“ = „-m“ ]; then
DIRECTORY=encoded
fi
if [ „$1“ = „-a“ ] || [ „$2“ = „-a“ ] || [ „$3“ = „-a“ ]; then
for FILE in *; do
check_and_encode $FILE
done
beep -f 1000 -r 2 -n -r 5 -l 10 –new
exit 0
elif [ -f „$1“ ] || [ -f „$2“ ] || [ -f „$3″ ]; then
check_and_encode $1
exit 0
else
echo “
Usage: ‘$0 <filename>’ or ‘$0 -a’ to compress all files in the current folder
Additional encoding parameters:
-pc (Video bitrate: 900 kbps, Horizontal scale: 640, Audio bitrate: 128 kbps, Audio mode: stereo)
-pc_mono (Video bitrate: 900 kbps, Horizontal scale: 640, Audio bitrate: 96 kbps, Audio mode: mono)
-ppc (Video bitrate: 400 kbps, Horizontal scale: 320, Audio bitrate: 128 kbps, Audio mode: joint-stereo)

Examples:
1.      ‘$0 -a -ppc’ to compress all files in the current directory using settings for -ppc
2.      ‘$0 Movie.avi -pc’ to compress the file Movie.avi using settings for -pc
3.      ‘$0 Movie.avi’ to compress the file Movie.avi using custom defined settings
“
exit 0
fi
beep -f 1000 -r 2 -n -r 5 -l 10 –new

Как да: Инсталиране на KDE 4.2 и заслужава ли си

Вече повече от година измина, откакто се появи KDE 4, много дистрибуции побързаха да предложат тази нова графична среда на потребителите си, макар и като алтернатива на KDE 3.5.9. Верни на принципите си, разработчиците на Debian обаче не бързат да направят тази стъпка. Ако ползвате Debian Lenny (stable) или Debian Squeeze (testing), нямате възможност да си инсталирате и да ползвате KDE 4 .

Може би ще си помислите възмутено колко са назадничави дебианските разработчици. Може би ще зарежете Debian и ще си инсталирате една от многото дистрибуции, предлагащи употреба на KDE 4. И ще направите огромна грешка.

Ако наистина толкова ви е примряло сърцето за KDE 4, можете да се сдобиете с него, но при положение, че си ъпгрейднете Дебиана до unstable версията и си добавите в списъка с източници и този за experimental. Със всичките нормални от тази стъпка последици. Не е препоръчително за новаци и за нервни типове – със сигурност е възможно да ви се случват странни неща и откровени бъгове и проблеми.

Но ако това не ви плаши и искате да се докоснете до най-новото, не е трудно.

Инсталиране на KDE 4.2

Трябва да си смените версията на Дебиана, като в /etc/apt/sources.list трябва да впишете:

deb http://ftp.bg.debian.org/debian/ sid main contrib non-free

и да коментирате с # хранилищата за stable или test. Следва:

apt-get update

apt-get upgrade

apt-get dist-upgrade

Когато изтеглянето и инсталирането на новите пакети приключи, трябва да се впише в sources.list хранилището на experimental:

deb http://ftp.bg.debian.org/debian/ experimental main contrib non-free

Двете хранилища задължително трябва да са налични. Следва:

aptitude update

aptitude -t experimental install kde4-minimal

или направо

aptitude -t experimental install kde4

Следва отново теглене и инсталиране. Добре е да махнете сега kdm на kde 3.5, както и повечето от пакетите на KDE 3.5 и се наслаждавайте на красивото и бързо КДЕ 4.2.

Обзор на KDE 4.2

Нека да направим кратък преглед на тази графична среда в Debian.

Plasma

Разработчиците са свършили много добра работа и панелите в KDE 4.2 имат „загубените“ в четворката възможности. Вече е реализирано автоматичното скриване на панела (за който го ползва), има вече много нови аплети – например стартерът за бързо стартиране на програми. Подобрена е стабилността на панела, новите аплети могат да се преместват и фиксират Интересни са обаче множеството допълнения и разширявания на функционалност.

За тези, които ползват много отворени прозорци, са предвидени две подобрения: групировка и изобразяване на няколко реда в панела със задачи. Тези вкусотии се настройват в параметрите на аплета „Управление на задачите“.

Още едно интересно нововъведение – вече системните съобщения са пренесени в системният трей. Когато извършвате вече някаква операция – изтегляне на файл, копиране на файл или каквото и да е друго, вместо да се отваря прозорче на десктопа, в системният трей се появява пиктограма и съобщението се появява за малко над (или под, зависи от положението на панела) системният трей, след което се скрива. Докато тече процеса, пиктограмата си седи в трея и ако кликнете на нея, ще се появи съобщението или прогреса на трансфера. Всичко това освобождава мястото на десктопа и го държи чисто.

Вече може да избирате и задавате тема на изгледа на панела и неговите елементи.

Работният плот

Тук отново имаме приятна изненада. Явно множеството протести са си казали думата и разработчиците са добавили като избор да се използва или новият вид, или познатият вид от KDE 3.5, като все пак имате възможност на екрана да се изобразява съдържанието на произволна папка, а не само на Desktop.

Подобренията не подминават и Kwin, увеличен е броят на 3D ефектите, като вече може да се наслаждавате на работа със виртуални десктопи по стените на куб, призма или сфера. А може да се възползвате и от възможността да виждате миниатюри на прозорците при преминаване на курсора на мишката над полето със задачите.

Още много неща може да се напишат за KDE 4.2. Аз ще спра до тук. Само ще кажа, че въпреки че все още има проблеми, го използвам и не мисля да се връщам към KDE 3.5. Все пак не е лошо да имате в пред вид, че неприятности и дребни неудобства не са изключени. Но в положителна посока натежават удобствата и модерният вид, бързината на работа (въпреки употребата на повече памет).

Въпреки това мисля, че разработчиците на Debian с право не бързат да включват в плановете си предлагането на KDE 4.2 дори в unstable. Има още много да се работи по четворката, докато тя стане достойна да влезе там. Надявам се това скоро да се случи, защото наистина съм запленен от тази графична среда и ми се иска по-скоро тя да стане наистина съвсем стабилна и безпроблемна.

Как да: Инсталиране на Debian от работеща Unix/Linux система

Знаем, че съществуват множество начини за инсталиране на Debian. В този материал ще ви запозная с един от тях, който може да ви се стори ексцентричен и необичаен. Но върши чудесна работа, ако не ви се записва инсталационен диск, или оптичното ви устройство се е повредило.

Единственото условие, което трябва да се изпълни е, да имате вече работеща Linux система и желание да си инсталирате още една на хард диска ви. Например, вече сте се запознали с някое приятелско настроено дистро (Ubuntu, Mandriva, Suse) и ви е дошъл мерак да опитате какво пък е това Debian и настина ли е много сложен.

И така, ще инсталираме Дебиан, работейки в настоящата ви Линукс система. В общи линии, първо ще си подготвим дял, където ще инсталираме, след това ще си инсталираме програмата debootstrap, чрез която ще инсталираме базовата система на Debian върху предварително подготвеният дял, след което ще използваме chroot, за да довършим започнатото. Всъщност, ще свършим ръчно доста от работите, които ги върши обикновено автоматичният инсталатор. Но не се плашете, въпреки че задачата не е по силите на съвсем начинаещите. Не е сложно, пък и вече имате известен опит.

Този начин на инсталиране на Debian има предимството, че докато извършвате установяването и тегленето на пакетите, както и последващите настройки, в същото време си имате графичен интерфейс, може да си слушате музика, да си направите справка с този документ и въобще каквото друго се сетите.

Подготовка

Първо, необходим ни е празен дял, където да инсталираме Дебиан. Използвайте програмата gparted, за да си го подготвите.

Второ, необходимо е да инсталирате на текущата система пакета debootstrap. Ако текущата ви система е Дебиан базирана, използвайте synaptic или apt-get, за да си го инсталирате. Но ако системата ви не е Дебиан базирана, нещата са доста по-интересни.

Ще са ви необходими пакетите wget и ar, които ще си инсталирате с помощта на пакетният мениджър на настоящата си система. След това трябва да си доставите пакета debootstrap от тук , в зависимост от архитектурата на вашата машина. Създайте си директория work в кореновата директория:

#mkdir work

Поставете изтегленият пакет в новосъздадената директория. Файлът е .deb пакет и за да го инсталирате, ще трябва да разархивирате файла:

# ar -x debootstrap_0.X.X_all.deb

#zcat /work/data.tar.gz | tar xv

Сега вече имаме една директория usr, в която e програмата debootstrap. Добра идея е да си копирате в удобно за вас място следните конфигурационни файлове от текущата ви система, намиращи се в директория /etc :   fstab, inittab, /X11/xorg.conf, network/interfaces. Идеята е, вместо да се чудите и ровите кое как се настройва, да си имате под ръка “пищови“, от които да препишете каквото трябва.

Ще предположа, че успешно сте си създали и монтирали дял за Debian с подходяща файлова система. За swap дял ще използвате вече съществуващия, а дали ще си ползвате отделен дял за /home или всичко ще бъде в новосъздадения дял, си е ваша работа. Все пак, ще си позволя да ви посъветвам да използвате за /home отделен дял. Нека дялът, в който ще инсталирате Дебиан е монтиран в /mnt/debian. Също така ще предположа, че сте си избрали версията на Debian, която искате да си инсталирате. В примера ще разгледам инсталиране на lenny (stable), но описанието важи и за другите версии – unstable и testing.

Инсталиране и настройване на базовата система на Debian

Вече може да започваме:

#debootstrap lenny /mnt/debian  ftp://ftp.bg.debian.org/debian/(За дебиан базирана дистрибуция)

#/work/usr/sbin/debootstrap lenny /mnt/debian  ftp://ftp.bg.debian.org/debian/(За не дебиан базирана дистрибуция)

I: Retrieving Release
I: Retrieving Packages
I: Validating Packages
I: Resolving dependencies of required packages…
I: Resolving dependencies of base packages…
I: Found additional base dependencies: lib64gcc1 libc6-amd64 … …
I: Configuring netbase…
I: Configuring openbsd-inetd…
I: Base system installed successfully.

Запасете се с търпение, процесът включва изтегляне на около 120 пакета, инсталиране и конфигуриране. Ако не видите последния ред, че инсталацията е приключила успешно, повторете командата. Обикновено някой пакет не е бил изтеглен поради пропаднала връзка и повторението на процеса ще осигури изтегляне на всички пакети и успешно завършване. Следва да влезем в новата система дистанционно чрез chroot:

#mount -t proc none /mnt/debian/proc

#chroot /mnt/debian/

Сега сме в ролята на администратор в базовия Debian, макар и да използваме ядрото на старата система. Да се заемем с инсталиране и конфигуриране.

Първо локализация на конзолата:

#apt-get install locales console-data console-common

#dpkg-reconfigure locales console-data

Тази команда ще ни позволи да си зададем локализацията на системата. Аз избирам естествено българската в два варианта – cp1251 и за всеки случай utf8.

Следва инсталиране на ядро – ще извикаме списък с наличните ядра:

# apt-cache search linux-image

Избирате си едно, отговарящо на архитектурата и процесора ви и го инсталирате:

#apt-get install linux-image-2.6.26-1-686 linux-headers-2.6.26-1-686

За да може да стартирате Debian, направете запис за него в /boot/grub/menu.lst на текущата дистрибуция. Необходимо е да запишете:

title Debian sid kernel 2.6.26-1-686

root (hd0,3)

kernel /boot/vmlinuz-2.6.26-1-686 root=/dev/hda4 ro

initrd /boot/initrd.img-2.6.26-1-686

Естествено, с вашия вариант на ядро и дял.

Следва настройване на хост-име и интернет връзка (без нея сте за никъде):

Отворете с файлов редактор с администраторски права файла /etc/hostname и запишете име. По подразбиране вече има запис debian, така че може да го оставите. След това отворете файла /etc/network/interfaces и копирайте в него съдържанието на аналогичния файл от старата система.

Конфигуриране на времевата зона:

# ln -sf /usr/share/zoneinfo/Europe/Sofia /etc/localtime

Редактиране на /etc/fstab:

Този файл сега е напълно празен. Трябва да запишете в него кои файлови системи ще се монтират. Ето един примерен запис, в който присъстват задължителните компоненти и е попълнен според примерно разделяне на харда.:

# /etc/fstab: static file system information. #

# proc /proc proc defaults 0 0

/dev/hda8 / ext3 defaults,errors=remount-ro 0 1

/dev/hda7 /home ext3 defaults 0 2

/dev/hda6 /mnt/hda4 ext3 defaults 0 0

/dev/hda5 none swap sw 0 0

/dev/hda1 /mnt/win ntfs umask=0022 0 0

/dev/hdd /media/cdrom0 udf,iso9660 user,noauto 0 0

Добавете и необходимите папки в директория /mnt.

Задаване на администраторска парола:

#passwd

и дефинирате паролата. Запомнете я. С това приключвате с базовата система.

Инсталиране на основни елементи на системата

Преди да излезете от режима на chroot и да стартирате самия Debian, не е лошо да изтеглите необходимия софтуер поне за базова графична среда, в която вече да продължите с инсталирането на всички останали пакети. Това става с опцията -d на командата apt-get.

#apt-get install -d x-window-system kdebase (за Gnome не знам, може би gnome-session)

Да, за Gnome нямам сведения как стъпка по стъпка да се инсталира. Можете директно и с gnome-core. Когато пакетите бъдат изтеглени, демонтирате и излизате:

#exit

#umount /mnt/debian/proc

#reboot

Когато машината се рестартира, от менюто на Grub изберете новия запис, и ако не сте сгрешили ( избор на неподходящо ядро, грешка в menu.lst), след малко ще се озовете пред конзолата на Debian. Логнете се като root и завършете започнатото. Този път повторете командите apt-get , но без -d . Тъй като пакетите вече са изтеглени, apt просто ще ги инсталира и конфигурира. Някои пакети изискват вашата намеса и се появява диалогов прозорец, в който обикновено избирате от няколко възможности. Придвижването става с бутоните със стрелките, стрелката за дясно позиционира курсора на бутона OK. Когато x-window-system, kdebase и всичките съпътстващи пакети (около 400) бъдат инсталирани (примера се отнася за КДЕ среда), продължете с командата:

#apt-get install kdeadmin kde-i18n-bg console-cyrillic alsa-base alsa-tools synaptic iceweasel

След това изпълнете:

#startx

Вече ще се зареди графичната среда и KDE. Внимавайте, сега сте в root акаунт. Макар и неправилно, все пак сега ще извършвате инсталиране и настройки на системата в удобна графична среда.

Какво следва:

Коригирайте си xorg.conf, ако резолюцията не ви задоволява, добавете си също опциите за превключване на кирилица.

Настройка на звука:

#alsaconfig

Инсталиране на нужни пакети:

Първо, добавете в /etc/apt/sources.lst следните хранилища:

deb http://www.debian-multimedia.org/ sid main

deb http://download.tuxfamily.org/shames/debian-sid/desktopfx/unstable/ ./

а във вече съществуващия запис добавете contrib и non-free:

deb http://ftp.debian.org/debian sid main contrib non-free

Запишете файла и в конзолата (става по-бързо, отколкото да търсите и маркирате пакетите) изпълнете:

#apt-get update

#apt-get install kdm kde-core flashplugin-nonfree grub msttcorefonts mplayer w32codecs libxine1

Тези пакети ви осигуряват хубавите шрифтове, просвирване на Mp3 и Avi файлове, хубав плеър, флаш за браузъра, основните пакети за KDE и мениджъра на зареждането Grub. Сега, ако искате, може да го инсталирате тук, може да оставите и предишното положение на нещата. Все пак, ето как става:

#grub-install /dev/hda

#update-grub

В случая, MBR ми е на диск hda, вие запишете така, както е при вас.

Завършване на инсталацията

Дотук сте инсталирали голяма част от пакетите и имате един минимален Debian. Стартирайте Synaptic и си маркирайте и инсталирайте каквото ви трябва. Това е. Приятно инсталиране.

Статията е преработка на:

Инсталиране на Debian от работеща дебиан базирана дистрибуция

и добавки от:

Installing Debian GNU/Linux from a Unix/Linux System

Debian: Lenny вече е стабилният Дебиан

Вече обявиха, че Debian Lenny официално е стабилната версия на дистрибуцията. Да ни е честито на всички Дебианци. Днес за започнали да правят образите на инсталационните медии и кога ще завършат тази задача не ми е много ясно. Все пак това са около 500 ISO образа. Тази новина е радосттна и за потребителите на тестовата версия, защото от утре ще започне усилната работа по развитието и. По традиция, името на тестовата и бъдеща стабилна версия ще е име на герой от анимационният филм на Pixar Animation Studios „История на играчките“. Приемникът на Lenny ще носи името на триокото извънземно Squeeze.